Портрет на домашното насилие по френски
В "Само ние двамата" Виржини Ефира е жертва на перфиден психологически тормоз
Двойката в щастливите моменти...
"Синелибри" пристига за девети път на 6 октомври, тържественото откриване в зала 1 на НДК ще бъде с "Клети създания" - лауреатът на "Златен лъв" от Венеция, селекциониран за българския кинолитературен фестивал още преди победата си. Билетите за всички над 60 филма вече са в продажба, а сред тях са и 11-те конкурсни, които ще борят за наградата на "Синелибри". Сред тях има един български - "Чума", и още: "Страсти в кухнята" - с Жулиет Бинош и Беноа Мажимел и с наградата за режисура от Кан, италианският "Капитанът" - с номинация за "Златен лъв" също от току-що приключилото издание на Венеция, датският "Копенхаген не съществува", саркастичната албанска комедия "Възходът и падението на другаря Зило" и др.
В конкурса попада и "Само ние двамата" - френска продукция, представена също в Кан тази пролет, в една от паралелните програми. Филмът е типичен представител на съвременното "женско" - или, ако предпочитате, феминистко - кино. Режисьор е Валери Донзели, която пише сценария в сътрудничество с Одри Диван - самата тя носител на "Златен лъв" преди две години за "Събитието" - екранизация по автобиографичния роман за аборт на (тогава бъдещата) носителка на Нобел за литература Ани Ерно. Двете създават филмовия текст по романа L’Amour et les Forêts на Ерик Райнхард: да припомним, че това е абсолютното условие за участие на филм в "Синелибри" - да бъде адаптация по литературна творба.
"Само ние двамата" е филм, който се гмурка в бездните на домашното насилие - тема, важна не само днес и не само тук. Дори си имахме и скорошен български опит по темата - декларативният и продуктово позициониран "Игра на доверие". Типично по френски, във филма на Донзели нещата са много по-деликатни и се работи с нюанси и тонове на черното, не с лозунги и крясъци. Темата не е нова и за киното, като започнем от Gaslight (1944) с Ингрид Бергман и стигнем до "Да спиш с врага си" (1991) с Джулия Робъртс.
Бланш е малко скромна и стеснителна учителка, която живее с майка си и своята сестра близначка край морския бряг в Нормандия. Интересно е режисьорското решение и двете сестри да бъдат изиграни от една и съща актриса - белгийката Виржини Ефира ("Бенедета", "В очакване на Боджангълс"), едно от най-търсените лица и имена в съвременното френско кино. Бланш е заведена от по-веселата и разтропана сестра на парти, където среща Грег - привидно идеалният мъж: красив, заможен, грижовен, заинтересуван от нея. Обзета от еуфория, тя не забелязва първите симптоми на токсичната връзка (операторът Лоран Танжи се грижи да забележим тревожната червена светлина и сенките в секс сцените, дори да сме пропуснали знаците в драматургията и диалога). Под влиянието на любимия, после и съпруг, тя се дистанцира от близките си, дори напуска родния си град, за да последва кариерното му развитие. На този етап вече на зрителя е ясно, че тя е в клопката на опасен и обсебващ мъж, но героинята продължава да се натъква на подводни камъни. За нея осъзнаването предстои, а спасението е в ръцете на самата давеща са. В ролята на токсичния съпруг е Мелвил Пупо, познат на българските зрители и от участието си в "С лице надолу" на Камен Калев.
"Само ние двамата" е типичен представител на френското кино и към двайсетата минута вече е навъртял три-четири горещи сцени, но с напредването на екранното време дори сексът между двамата се превръща във форма на насилие. Донзели не разгръща филма си като еротичен трилър (както бихме очаквали от други режисьори и кинематографии), а като психологическа драма. Грег не бие жена си, неговия тормоз е перфиден, психологически, подривен. Той я следи, контролира всяка нейна стъпка, и тази ежедневна жестокост създава задушлива атмосфера и тревожност. Ефира отново е напълно посветена на героинята си, изискваща - за пореден път - физическо отдаване; Пупо също се справя с изграждането на образа на пълен задник. В поддържащите роли виждаме и други звезди на френското кино като Роман Боранже и Виржини Ледоайен.
Мъчителен и нелек за гледане филм, но поучителен. По-въздействаща и убедителна е първата му част, а развръзката се чувства малко претупана, но заслужава да бъде изгледан като изследване на често срещан социален проблем, у което не липсва и художествена стойност.
"Само ние двамата" има шест прожекции на "Синелибри" през октомври, а може да бъде гледан и онлайн на Neterra TV+ от 14 октомври до 5 ноември.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
