3 месеца след като предишното правителство обяви революционната идея за отпадане на таксите за студенти, тя най-после бе разгледана на 1-во четене в парламентарната просветна комисия. До гласуване обаче не се стигна, тъй като нямаше кворум. Имайки предвид наближаващия край на този парламент и неясната конфигурация в следващия, това означава, че безплатното висше образование се отлага за неопределено време. А дотогава студентите, очаквали мярката да влезе в сила от втория семестър, както гръмко бе обявено, и които поради това все още отказват да платят таксите си, следва да го направят.

Провелата се над 3-часова дискусия бе определена от всички като изключително полезна, не само защото отново се очертаха проблемите в системата, но и заради поставено начало на търсене на относителен консенсус между политическите партии на тема висше образование. За първи път ректори, синдикати и работодатели бяха единни в позицията си срещу предложеното отпадане на таксите. Против тази мярка се изказаха почти всички присъстващи - депутати от ГЕРБ и Възраждане, бизнес, Съвет на ректорите, а в нейна подкрепа - двама депутати от ПП-ДБ и бившият премиер акад. Николай Денков, който бе дошъл лично в комисията, за да защити проекта си.

За първи път в тезите на просветния министър, на който въпросната идея дойде като изневиделица, но който трябваше да я защитава, се прокрадна съмнение. Проф. Цоков заяви, че отчита като грешка това, че подобна голяма промяна не е била подложена на предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни. Той посочи, че идеята е била предложена от предното редовно правителство, което се е ангажирало с осигуряване на нужните 150 млн. лв. По думите му сега обаче ведомството му е в "раздвоена позиция", тъй като при сегашния служебен кабинет финансовото обезпечаване на мярката не е гарантирано.

Няколко "за" и много "против"

"Предложението е най-малкото необмислено глупаво, то изкривява понятието за автономност на академичната общност. Действително ли смятаме, че студентските такси са ограничаващи? Студентите идват на лекции със скъпите си коли", заяви Андрей Чорбанов от "Възраждане". По думите му вместо да се прави уравниловка, която ще демотивира студентите, следва да се подкрепят само тези групи, за които действително размерът на таксите е проблем, което може да стане и с по-малък ресурс. Петър Николов от ГЕРБ заяви, че проектът е изключително проблемен - обявен е без предварително обсъждане, липсва в Стратегията за висше образование, взривява провежданите политики и пречупва гръбнака на системата. "То третира всички студенти и специалности еднакво, къде отиват инструментите на МОН да влияе какво се случва в системата. Не може да си съсипем висшето образование, само защото Асен Василев иска да свали инфлацията и да влезем по-рано в еврозоната", заяви той.

"Работодателите плащат данъците, с които се финансира държавната политика, и като такива имаме право да кажем как по-ефективно да се използват те. Имаме огромни проблеми във висшето образование, които не решаваме. Немислимо е подобна промяна да се приема без анализи, ясни последици и обсъждане", призова Росица Стелиянова от АИКБ. "Страшно е когато работодатели и синдикати, и висши училища, са на едно мнение. Това означава, че някъде държавата дълбоко е сбъркала", коментира и Щерьо Ножаров от БСК. По думите му първо трябва да се обсъди въпросът с качеството, а после - финансирането.

Акад. Николай Денков обясни, че безплатната система съществува в много европейски държави, т.е. няма да правим експерименти. Посочи, че не е залегнала в Стратегията за развитие на висшето образование, защото, когато тя е писана преди 10 г., акцентът е бил върху качеството. По думите му надеждата е била, че през 2024 г. ще сме минали средното ниво в ЕС от 40% младежи с висше образование, но и досега нямаме напредък и този процент още е 33-34%. "Това е мярка за повишаване на достъпа до образование и тя трябва да се разграничи от мерките за качество, каквито предложих през 2020 г., но бяха отхвърлени (тогава академичната общност отхвърли предложеното от него затягане на критериите пред преподавателите и идеята за сливане на университети - бел. ред.). Ситият на гладния не вярва. Знам колко деца трябва да ги вадя от това да са келнери и чистачи, за да си плащат таксите, и да ги вкарвам в лабораториите. По-малките общини, особено от Северозапада, имат големи финансови проблеми", посочи той.

"Обсъден ли е този законопроект с ректорите, преди да бъде представен? Нормално ли те да бъдат така изненадани? Защо мярката не бе заложена като финансова обосновка в закона за бюджета? Някой въобще искал ли е в последните 3 г. махане на таксите?", попита председателят на комисията Красимир Вълчев. Денков отвърна, че проектът е минал през целия цикъл на обществено обсъждане в МС. По думите му той не е бил длъжен да направи срещата в Гранитната зала на МС, на която бе анонсирана идеята, но това било жест, за да стартира общественото обсъждане. "Защо тези пари не бяха заложени в бюджета? Бих приел тази критика, само ако преди месец не се приеха решения, свързани с десетократно по-големи разходи за бюджета", посочи той.

"Политиката се определя от министъра и МС. Съветът на ректорите само изразява становище. Университетите имат едни интереси, синдикатите - други, студентите - трети. Ако искаме да повишим качеството, трудно ще получим консенсус. Докато чакаме, годните минават", каза още бившият премиер. По думите му в другите държави не се търси пълен консенсус, а се дефинират най-добрите политики, които биха създали качество. "Истината е, че ректорите не искат промените, които биха повишили качеството", заключи Денков. Той отхвърли и обвиненията, че се нарушава академичната автономия, заявявайки, че университетите имат свободата какво и как да преподават и какви научни изследвания на провеждат, но по отношение на финансирането държавата може да дефинира как ще отпуска средства и да постави условия за ефективното им използване. 

Защитените специалности - в кошчето

Красимир Вълчев обори тезата, че с мярката ще се осигури равен достъп, защото такъв вече имаме - в лицето на студентските кредити, които могат да се вземат от всеки нуждаещ се без поръчител и обявяване на доходи. Според него основният проблем не е с достъпа, а със структурата на търсене на висше образование - имаме избуяло нерационално търсене в социални, стопански и правни науки, и ниско - в техническите. "С този проект ампутираме един от инструментите за обвързване на образованието с пазара на труда. Освобождаването на такси не бива да е на калпак. Защо да поливаме и плодовете, и плевелите? Защо да стимулираме нерационалното търсене на висше образование", попита той. По думите му от 50 хиляди завършвани средно образование, само 2500 държат матура по математика, 250 - по физика, 250 - по химия, а по език - 20 хиляди. "Как да захраним тези специалности? Не е ли по-добре да махнем таксите за тези с математика и физика и да дадем стипендии по 1000 лв. за най-дефицитните специалности" попита той. Според него ако махнем таксите за всички, ще намалеят студентите в професионални направления като ядрена енергетика, хидроинженерство и др. 

"С въпросните 150 млн. лв. парите за висше образование остават същите, просто се увеличават разполагаемите доходите на семействата. Част от тях могат да отидат за книги, но друга част - за дискотеки", заяви още той. Той заяви, че подкрепя даването на 150 млн. лв., но по по-фокусиран вариант. "Ако не бе по Денковски, можехме да намерим такъв. Вие го правите с политическа и популистка цел. Смятам, че проектът е на Асен Василев, който показа склонност да предлага такива неща", посочи Вълчев.

"Защитените професии се хвърлят в кошчето. Откакто хидроинженерството стана защитена специалност, имаме 100% изпълнен прием. Да, бройките се увеличиха от 6 на 10, но имаме 100% изпълнен прием. В момента 10 хидроинженерни биолози работят на магистрала "Струма", те ще я направят. Ако образованието стане безплатно - бройките ще са нула", заяви ректорът на МГУ проф. Ивайло Копрев. Той даде пример с филиала на МГУ в Кърджали, където въпреки че хората са с най-нисък статус, филиалът в пълен, защото от първи курс студентите получават стипендии.

Ректорът на ХТМУ проф. Сеня Терзиева също призова да не се разваля политиката на приоритетните направления и защитени специалности, която е показала, че дава добри резултати, тъй като води до увеличаване на приема в дефицитните направления. "Не е разумно да правим революция, без да сме видели всички резултати от предните години", заяви тя.

"Пълната уравниловка не е добре. И сега има възможност докторантите да бъдат освободени от такса, ако защитят в изискуемия срок. В момента само 22% от тях стигат до защита, в СУ този процент е 51 на сто. Как с такава мярка стимулираме стигането до защита", попита ректорът на СУ проф. Георги Вълчев. По думите му в образованието политиките трябва да са дългосрочни, последователни и с дългосрочен политически консенсус, в противен случай, ако мерките са на парче, реакцията на системата ще е негативна, дори да се предлага нещо добро. "Тревожна система не може да се управлява разумно и рационално. Трябва да прегледаме цялата система на финансиране и всички да знаят какво ще последва. Сега сме в кризисен момент, колегията е гневна от много неща", заяви още той, споменавайки и за практическите проблеми, които е докарало преждевременното обявяване на новината за махане на таксите - някои студенти все още не заплащали таксите си за втория семестър. "Ректорите не са лоши, сложна е системата, тя не се противопоставя на разумното, просто иска да бъде уважавана и зачитана", каза още той.

Кой счупи системата?

Относно премахването на защитените специалности, Денков посочи, че също е мислено да се създадат допълнителни стимули - повече платени стажове, по-високи стипендии. Според него обаче когато става дума за студенти, не може да се направи подоходно разграничение, затова от двата варианта - да даде на всички или да остави всеки да се оправя както може - избира първата. По думите му нямаме математици и инженери заради наследените проблеми от средното образование, а не защото няма високи стипендии за тях.

"Няма как със стипендии и такси да вземеш студент, готвил се по история и да направиш ядрен химик. Таксите с нищо не са помогнали да вдигнем качеството и да решим структурните проблеми. Кой счупи системата? Вие я счупихте през 2020, когато създадохте тази система с колективния трудов договор по начин, по който не можем да оправим сега", заяви Денков, визирайки споразумението за определяне за първи път на минимална заплата за асистентите за всички университети. "Тогава с бившия ректор на СУ проф. Герджиков работихме как да се финансира системата според качеството. Всичко вървеше добре и се случи това през 2020 г. и сега се чудим как да оправим нещата. Дайте да седнем заедно и да не спорим за таксите, а да видим как осигуряваме качество. Трябва да има пари за качество, но е важно как го осигуряваме", посочи той.

"С КТД бе направен сериозен исторически пробив и системата отлепи от дъното. До тогава асистентите бяха с минимални заплати", защити споразумението Валери Апостолов от синдикат "Висше образование" към КТ "Подкрепа" 

"Споразумението пред 2020 г. бе направено под условие, бяха въведени договорите между ректори и МОН, в които се определя каква политика трябва да следват. Двата модела - на стимулиране на качеството и на държавно определяне на минималната заплата можеха да се срещнат, но вие зачеркнахте диференцираното заплащане. В постановление 328 няма промяна в коефициентите между направленията, няма стимули за повишаване на качеството, заличена е тази политика", отвърна Красимир Вълчев. "Нямам проблем, че бе подписан КТД, но той трябва да върви с мерки за качеството. Договорите с ректорите бяха добра стъпка, но крайно недостатъчна, те не вършат работа, не са повишили качеството", отговори Денков, на което Вълчев репликира, че за да работят ефективно договорите, върху тях трябва да се осъществява ефективен контрол, какъвто липсва.

Университетите още чакат по-високи заплати

"Дискусията е закъсняла. Създадохте обществен съвет за висше образование. Защо не ни събрахте? Синдикатите са подскочили от вашите изказвания", обърна се Лиляна Вълчева, председател на синдикат "Висше образование" към КНСБ. По думите й проблем са не таксите, а издръжката на живот. "Какво финансиране осигурява държавата на висшето образование? Конкуренти ли сме с 0.6% от БВП за висше образование? От 1 януари имаме увеличени заплати - къде са? Кой получи увеличени заплати на академичния състав, края на април сме, защо ги няма? Заигравате се с еврозоната, с финансови мечти на финансовия министър, на който всички станахме заложници. Когато всичко това е изпълнено, тогава може да говорим за качество, което трябва да проверявате в отделни висши училища, а не да наказвате цялата система", каза тя. Вълчева изнесе и данни, според които от януари досега студентите са намалели с 6042-ма, включително и заради несъбираемостта на таксите.

"Защо ректорите са против? Заради страх от ограничаване на академичната автономия, която изисква и финансова автономия. С махането на таксите се отнема единственият приходоизточник на университетите, който се дава в ръцете на МОН, като не е ясно дали тази субсидия ще е с постоянен характер. Още чакаме 39-те млн. лв. от края на м.г. за увеличение на заплатите. Реално увеличение на заплатите още няма. Няма финансова устойчивост ", коментира и проф. Миглена Темелкова, шеф на Съвета на ректорите. Тя заяви, че трудно може да обясни на студентите си, че пазарният принцип на конкуренция между университетите ще се превърне в непазарен с отпадането на таксите за всички. По-рентабилно е да се увеличи максималният размер на стипендиите, заяви тя, допълвайки, че препоръка на ОИСР, към която искаме да се присъединим, е ректорите да бъдат въвлечени в диалога по правенето на политики. 

Пакт за съгласие?

Красимир Вълчев призова да се направи пакт или споразумение между всички политически партии, в който ясно да се каже какви политики ще се следват и кои ще са инструментите за това, за да може който и да е следващият министър, да следва поне 4-5 години предварително одобрените политики. "Имаме еднакви цели и посока, само начините, по които да бъдат постигнати, са различни. Дайте да направим такъв пакт с относителен консенсус, както успяхме в училищното образование, иначе ще продължим да се караме", призова той. "Присъединявам се на 100% към това предложение. Готов съм да забравим миналото, макар че картината щеше да е друга, ако през 2020 г., когато започнахме с мерките за качество, бях срещнал поне малко подкрепа, щеше да има и повече за висше образоване. Готов съм да се върнем на разговорите от 2014-18 г.", прие Денков.