Медия без
политическа реклама

Край новата Кръгла маса предстоят още прегръдки между бившите врагове

Идеята на Христо Иванов за промяна на обществения договор означава точно това

Илияна Димитрова
Предстоят още взаимни усмивки между довчерашните врагове.

Христо Иванов е обществено недооценен визионер. А и двигател на промени. Казваше, че е нужна нова десница  - създаде я. Че ПП и ДБ следва да се обединят - обединиха се. Подхвърляше, че "може и с Борисов съюз" - стана. Насреща му има пренебрежение или отпор - но се случва. Сега говори за мини преход на обществото. Само крайно невнимателни хора следва да го подминат.

Има мнения, че двигателят не е с вътрешно горене. Тоест нотите се задават отвън, затова се превръщат в композиция. Самият той пък е споделял, че схваща приноса си в политиката чрез перманентно "случване на реформи", независимо от електоралната цена. Това е и

 

вид концепция за лидерство -  

 

правиш каквото считаш за нужно, а народонаселението информираш на порции, защото накуп не може да храносмели. Верни или не, добри или лоши като съдържание, тези съображения нямат връзка с прогнозата. Щом Иванов казва, значи мини преходът предстои. Или поне се подготвя. Затова е хубаво да чуем какви точно новини ни се поднасят.

Той казва: "Трябва да се отстранят дефицитите в политическия модел на парламентарно управление. На конституционно ниво да бъде преструктуриран ВСС, а фигурата на главния прокурор да бъде изцяло премахната или максимално лишена от йерархични зависимости. Следва да се въведе пряката конституционна жалба и преосмисляне на модела на служебни управления. Да се проведе поредица от реформи, свързани със статута на службите и с партийното финансиране. Трябва да бъде преразгледан Изборният кодекс, антикорупционното законодателство, статутът на регулаторите. На практика става дума за предоговаряне на ключови параметри от обществения договор" ("Дойче веле", 4 юни).

 

Само от споменаването на думичката "служби"

 

е достатъчно да се разбере, че мачът вече е друг. Той не е просто за съдебна реформа, да се извадят от там гнилите ябълки и порядки. А наистина за "обществен договор", преход. И пак, както досега, лидерът на ДБ сякаш между другото подхвърля всичко това, а обществото също го възприема между другото - дорде всички изненадано констатираме, че живеем в съвсем нова реалност (както при превръщането на Бойко Борисов в партньор).

Не бива да има немарливост. Иванов ги казва нещата, а отсреща (медии, общественици, електорат...) следва да се отговори с подобаващо внимание. Защото действителността след мини прехода ще е наистина кардинално различна. Например премахването на главния прокурор може да означава повече кадърност и честност в правосъдието. Но може да означава и човек като

 

Данаил Кирилов, респективно Бойко  Борисов, да е главен прокурор

 

(моделът, при който министърът на правосъдието е обвинител). Рестрикциите спрямо държавния глава може да приравнят институцията до тази на омбудсмана. Ново изборно законодателство е възможно да измени базисно съотношението на политическите сили. Обществото трябва да е наясно, че това са възможни следствия от новия преход. А може и други да настанат, доста добри. Зависи от "дявола, скрит в детайлите". Затова е важно да не се спи, а да се обсъжда, дебатира! - плюсове, минуси, варианти... Обществото трябва да е наясно, че се задава нещо голямо.

Например Иван Костов е наясно. Знае, че

 

хубавото голямо нещо не може да се роди

 

"Виждат ли ви се подготвени народни представители да се заемат с написването на нов обществен договор? Виждате ли там големи имена, авторитети, специалисти по конституционно право и държавно устройство, които да се занимаят с пренаписването на новия обществен договор?", попита той студенти на публична лекция. Срещу песимистична му теория за качеството на политическия материал стои аргументът, че държавата е преляла от корупция - посредствеността се ражда от ступора, без базисни промени няма как да се продължи. Тъй или иначе

 

дискусията е нужна още сега

 

не само поради фундаменталния характер на темата. А и защото иначе ще излезе, че макар предстоящите процеси да са съобщавани, обществото е показало незаинтересованост спрямо собственото си бъдеще.

Големият български преход бе подпечатан с Кръгла маса (1990 г.), на която противоположните политически сили се договориха да отпадне от конституцията ръководната роля на БКП, за деполитизация на армията и полицията, да се разпусне Шесто управление на ДС, въвеждане на президент вместо Държавен съвет, равноправни избори и т.н. Със сигурност са споразумени и неофициални точки, с още по-голяма сигурност - някои от промените е щяло да станат и без Кръгла маса, други пък тя пришпори. Така или иначе там бе сключен

 

действащият до днес обществен договор - чрез консенсус

 

Съответно до днес съществуват две гледни точки като оценка - че Кръглата маса е висша форма на цивилизованост, понеже не може без договор, а той следва да е плод на равнопоставеност, разбирателство; че е била ненужна, защото естественият ход на нещата (Wind of change) е щял да принуди лошите (комунистите) насила да приемат договора, без добрите (СДС) да ги притискат.

Христо Иванов не крие, че промяната днес следва да стане по първия начин - чрез договаряне, общуване, разбирателство. Казва го директно - според него следва да бъдат включени всички парламентарни сили без „Възраждане“. И ротацията с Борисов за правителството, и знаковото посещение в стаята на ДПС (Делян Пеевски) за конституционно мнозинство са част от този процес. Това не са дребни неизбежности или текущи компромиси от ПП-ДБ, както наивно си мислят мнозина. Това е

 

импровизирана Кръгла маса относно нещо голямо -

 

преформулиране на взаимоотношенията и балансите в българската политика, институциите, от там и спрямо икономиката. Щом Иванов говори за всичко това и чука на отворени врати (сговорчивостта на Борисов и Пеевски за това-онова), значи и другите играчи прегръщат идеята за кардинални промени. От тук естествено следва пътят - чрез разбирателство, уважение. А не противопоставяне и бой по ГЕРБ и ДПС, както вероятно все още се надяват по-голяма част от българите.  

Дали оповестената от Иванов концепция е правилна - не се знае. Няма как да се прогнозира и по-важното - дали всичко това ще донесе добро за България. Налице са много "зависи". Един ден ще се съди по резултата. А днес новината е, че мачът е голям, доста по-различен и важен от общо възприеманото, вещаещ още близост между довчерашни врагове. Считаното за черно ще избелява все повече, заедността  в окопите ще се разширява. 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?