Медия без
политическа реклама

Навални не се пречупи пред смъртта

Путин се страхуваше от него и се чудеше как да се отърве от кошмарните му разкрития

17 Февр. 2024Вашингтон пост
"Не се боя и вие не се бойте". Навални показва изписан от него лист по време на съдебния процес преди 3 години.

В руски затвор отвъд Полярния кръг почина Алексей Навални, смелият руски юрист, който разобличаваше корупцията, саморазправата и злоупотребата с власт от руския президент Владимир Путин и неговите приближени, като в продължение на повече от десетилетие отправяше предизвикателство към Путин въпреки постоянния натиск от страна на властите и почти фаталното отравяне. Той бе на 47 години.

Смъртта му в Харп, в Ямало-Ненецкия автономен окръг, бе съобщена от руската затворническа служба. Затворническите власти посочват, че г-н Навални "се е почувствал зле" след разходка и "почти веднага е загубил съзнание", и допълват, че медицинският екип не е успял да го реанимира.

От декември насам Навални изтърпяваше наказанието си в затвор с най-тежките условия в страната; в региона е жестоко студено. През август присъдата му бе удължена с 19 години по обвинения, свързани с неговата антикорупционна фондация. Поддръжниците му заявиха, че обвиненията са политически мотивирани и са част от кампанията на Путин за заглушаването му.

През годините Навални се превърна в изключително успешен блогър, активист и опозиционен лидер в Путинова Русия, като достигна до масова аудитория чрез онлайн видеоклипове, в които се описваше корупцията сред управляващите и разточителните разходи. Той беше красив, изразителен и харизматичен - естествен политик в страна, в която на практика няма опозиция.

Разследванията му за корупция събраха десетки милиони гледания в YouTube, като подхраниха широкомащабни улични протести в Русия и поставиха Кремъл в неудобно положение.

Властите го заклеймиха като непатриот

Обявиха, че Навални е инструмент на западните разузнавателни служби, и се опитаха да намалят популярността му сред либералите и другите опозиционери, като отбелязаха, че в началото на кариерата си се е съюзил с ултранационалисти.

Въпреки че Навални периодично бе пращан зад решетките, той до голяма степен оставаше извън затвора, тъй като властите нямаха интерес да го превърнат в мъченик. Тази сметка изглежда се бе променила през август 2020 г., когато се разболя тежко и изпадна в кома. Западните официални лица заявиха, че е бил отровен с нервнопаралитично вещество от съветската епоха, известно като "Новичок", което според британските власти е било използвано и при отравянето през 2018 г. на Сергей Скрипал, бивш руски шпионин, който е живеел в Англия.

Докато се възстановяваше от отравянето в Германия, Навални си партнираше с групата за разследваща журналистика "Белингкат" (Bellingcat), за да открие доказателства, свързващи руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) с отравянето му. В дързък ход, заснет за документалния филм "Навални", спечелил "Оскар" през 2022 г., той се обажда на един от извършителите от ФСБ, представяйки се за негов началник, който изготвя доклад след акцията, и заблуждава офицера да разкрие, че операцията е имала за цел да го убие чрез натриване на "Новичок" върху бельото му. Офицерът обвинява за неуспеха й бързата реакция на пилота на самолета, с който пътува Навални, и парамедиците, които го поемат след принудително кацане. 

Кремъл отрече да е замесен, а Путин се пошегува с атаката по време на пресконференция.

"Кому е нужен той?",

каза руският президент през смях.

След нападението Навални продължи да смущава спокойствието на Кремъл. "Основното му недоволство срещу мен сега е, че ще остане в историята като отровител", каза той за Путин. "Имаше Александър Освободител и Ярослав Мъдри. Сега ще имаме Владимир Отровителя на долни гащи".

Изправен пред сигурен арест, г-н Навални се завърна в Москва през януари 2021 г., отказвайки да остане в относителна безопасност в Германия. Той бе задържан на летището и осъден на повече от две години затвор, защото бил нарушил условията за неотклонение по дело, което до голяма степен бе скалъпено.

"Стотици хиляди няма как да бъдат затворени",

каза той в речта си в съдебната зала. "Все повече и повече хора ще признаят това. И когато го признаят - а този момент ще настъпи, - всичко това ще се разпадне, защото не можеш да затвориш цялата страна."

Навални бе изпратен в наказателна колония източно от Москва, където обяви триседмична гладна стачка в знак на протест срещу недостатъчната медицинска помощ. През 2022 г. той бе осъден на 9 години в затвор при строг режим, след като бе изправен в нов процес, в който бе обвинен в предполагаема злоупотреба с дарения, получени от неговата антикорупционна фондация. Навални и екипът му заявиха, че обвиненията са били изфабрикувани, за да го накарат да замълчи, и заклейми процеса като фалшив. По-късно той бе осъден на допълнителни 19 години по обвинения в "екстремизъм".

"Прекрасно разбирам, че подобно на много политически затворници излежавам доживотна присъда",

заяви той в социалните мрежи след произнасянето на присъдата. "Присъдата се измерва с продължителността на моя живот или с продължителността на живота на този режим".

Осъждането и лишаването му от свобода бяха широко критикувани на Запад като груб начин да се запуши устата на един от малкото изявени критици на руското правителство. Когато през 2022 г. Путин нахлу в Украйна, Навални се изказваше в социалните мрежи срещу агресията чрез адвоката си от затвора. През ноември същата година той написа в "Туитър", че е поставен в постоянна изолация с ограничен достъп на неговите близки. "Правят го, за да ме принудят да мълча", каза той.

Въпреки че конституцията на Русия от 1993 г. създава демократична система и гарантира правата на личността, след встъпването си в длъжност през 2000 г. Путин бавно задуши политическата опозиция. Той използва комбинация от хитрост, пари и принуда, за да заглуши олигарсите, медиите и политическите противници, като постави свои приятели на властови позиции и създаде персонализирана система за контрол, която не търпи съперници. Някои от тези, които му се противопоставяха, бяха отровени или застреляни.

Най-експлозивното разследване на Навални

бе публикувано веднага след завръщането му в Москва през 2021 г. Двучасов видеорепортаж, озаглавен "Дворец за Путин", разкри изграждането на дворец с версайски мащаби на брега на Черно море, със собствено казино и подземна ледена пързалка за хокей. Навални твърдеше, че дворецът е построен за Путин чрез непрозрачна мрежа от скрито финансиране.

Видеоклипът в YouTube бе гледан повече от 100 милиона пъти и даде тласък на протести в цялата страна, след като стотици хиляди поддръжници на Навални излязоха в цяла Русия, за да протестират срещу ареста му, смело преодолявайки минусовите температури и палките на полицията за борба с безредиците.

Навални плати многократно и скъпо за това, както и членовете на семейството му. През 2014 г. той и по-малкият му брат Олег бяха осъдени по дело за измама, което според критиците на Кремъл беше политически мотивирано. Брат му бе в затвора до 2018 г., а Навални получи условна присъда от 3,5 години.

"Новая газета Европа" направи видеопортрет в памет на Навални:

Убит Алексей Навальныйhttps://novayagazeta.eu/articles/2024/02/16/navalnogo-ubil-putin#россия #навальный #путин

По-късно Европейският съд по правата на човека постанови, че Навални и брат му са били несправедливо осъдени по делото, като заяви, че руските съдилища са постановили решения, които са били "произволни и явно необосновани".

Навални искаше да се кандидатира за президент през 2018 г., но му бе забранено, а през следващата година получи 30-дневен затвор, след като призова за неразрешени протести срещу дисквалификацията на независими кандидати за Московския градски съвет. В затвора той се разболя и помисли, че може да е бил отровен. През 2017 г. претърпя и сериозно химическо изгаряне на дясното си око, след като неизвестни нападатели хвърлиха по него боя на улицата пред офиса му.

Навални продължи да говори открито след арестите си, включително чрез речи в съдебната зала и писма до адвокатите си, които бяха публикувани в социалните мрежи. Осъждайки войната в Украйна, той заяви, че е започната от

"група луди старци, които не разбират нищо и не искат да разберат нищо"

Усилията му обаче бяха възпрепятствани, след като през 2021 г. Фондацията за борба с корупцията и свързаната с нея политическа група бяха ефективно ликвидирани, когато руски съд ги класифицира като "екстремистки". През октомври същата година затворническа комисия определи самия Навални като екстремист и терорист. Същия месец той получи годишната награда за човешки права на Европейския парламент, наречена в чест на съветския физик и правозащитник Андрей Сахаров.

През декември семейството и приятелите на г-н Навални бяха разтревожени в продължение на няколко седмици, когато той не можеше да бъде открит в затвора във Владимирска област, където излежаваше присъдата си. На 25 декември 2023 г. говорителката му Кира Ярмиш съобщи, че той е намерен в наказателната колония в далечния Север, посетен е от адвокат и "се чувства добре".

През годините, прекарани в затвора, г-н Навални често се оплакваше, че му е отказвано медицинско лечение за редица заболявания. В продължение на месеци той е бил затварян в карцер.

Протестният му дух не бе отслабнал

През януари той публикува призив в социалните мрежи избирателите да отидат заедно до урните по обяд на предстоящите президентски избори, за да протестират срещу Путин. "Това ще бъде общонационален протест срещу Путин, близо до мястото, където живеете", пише той. "Той е достъпен за всички, навсякъде. Милиони хора ще могат да участват в него. И десетки милиони хора ще могат да станат негови свидетели".

Алексей Анатолиевич Навални е роден на 4 юни 1976 г. в Бутин, военен град близо до Москва. Баща му е офицер по комуникациите в Червената армия, а майка му е икономист и лоялен комунист.

"Младият Навални често прекарва лятото при баба и дядо в Украйна, но през пролетта на 1986 г., по време на ядрената авария в Чернобил, когато цялото му бащино семейство е евакуирано и преместено, му е казано да не идва", разказва писателката Юлия Йофе в "Ню Йоркър". Тя цитира думите на майка му: "Алексей не говори много за това, но Чернобил оказа много голямо влияние върху него."

Съветските власти прикриват мащабите на най-тежката ядрена авария от собствения си народ и от света.

През 1998 г. г-н Навални завършва право в Университета за дружба с народите в Москва, а няколко години по-късно получава магистърска степен по финанси от Финансовия университет към правителството на Руската федерация. Той си спомня, че опитът му в компания за недвижими имоти в Москва "ме научи как се правят нещата отвътре, как се изграждат посреднически компании, как се прехвърлят пари".

Ранният му интерес към политиката

започва с либерално-демократичната партия "Яблоко". Присъединява се към Мария Гайдар - дъщеря на Егор Гайдар, най-значимия икономист по въпросите на свободния пазар от епохата на Елцин - в създаването на движението за реформи "Да!", което привлича вниманието на много млади хора, желаещи открит и свободен дебат по актуалните въпроси.

През 2007 г. той започва кампания срещу корупцията, като често поставя под въпрос съмнителни сделки на най-големите руски компании и пише за тях в блога си. Купува няколко акции на компании, след което проучва сделките, в които фирмите са ограбени, често в транзакции, включващи странни посредници и изчезващи пари. За да привлече по-голямо внимание към кампанията си, той създава онлайн форум, в който хората могат открито да поставят под въпрос обществените поръчки.

С нарастването на репутацията му той се превръща във

водещ потенциален претендент за властта на Путин

Възгледите му са популистки и либерални в областта на икономиката. Подкрепата му обаче нараства най-вече заради енергичното му предизвикателство към "мошениците и крадците", както той нарича партията на Путин "Единна Русия".

През 2013 г. той се кандидатира за кмет на Москва и се класира на второ място с 27% от гласовете. До 2018 г. той създава мрежа от офиси в цяла Русия и организира народни протести в десетки градове заради промени в държавните пенсионни планове.

През следващата година Навални отново застава начело на протестите в Москва, когато властите произволно дисквалифицират около 30 независими кандидати за градския съвет. Той се застъпва за система за целенасочено гласуване за кандидатите за съветници, която намалява подкрепата за протежета на Путин.

Сред потърпевшите са съпругата му, Юлия Абросинова, която често е забелязвана да стои редом с Навални в политическите му кампании срещу системата; двете им деца Дария и Захар; и родителите му Анатолий и Людмила.

През годините Навални предизвикваше възхищението на много хора, които се притесняваха какво може да го сполети.

"Много уважавам това, което прави, но мисля, че ще го арестуват", каза пред Йофе високопоставен служител в държавна корпорация, която Навални разследваше. "Той се подиграва с наистина големи хора, прави го по открит начин и им показва, че не се страхува. В тази страна такива хора биват смазвани."

Ключови думи:

Алексей Навални

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?