Вместо връщане към нормалността - работещ парламент и съставяне на редовно правителство - 49-ото Народно събрание рязко зави към политическата екзотика. Тази екзотика е толкова фрапантна, че от пъзела на парламентарната невъзможност се опитва да сглоби не какво да е, а конституционно мнозинство.

През цялата предизборна кампания всички партийни лидери не спряха да обясняват как здраво ще работят за стабилността на държавните органи, но миг след изборите всички вкупом започнаха да бълват

идеи, които или водят до нестабилност, или са просто безумни

Беше предложена ротация на парламентарните шефове. Нищо скандално? Дори в ЕП ротират председателите? Идеята е, меко казано, странна. Разбира се, по парламентарния правилник председателят на НС може да подаде оставка с просто заявление. Т.е. политиците могат да се разберат да изберат председател на НС от ГЕРБ сега, а след два месеца той да подаде оставка доброволно и на негово място да бъде избран човек от ПП, примерно. И това на пръв поглед не противоречи на конституцията. Но не е така - подобно споразумение ще означава, че някакви партийни шефове са се разбрали предварително какъв да бъде мандатът на председателя на парламента. А това е чиста проба противоконституционно, тъй като мандатът на шефа на парламента съвпада с този на самия парламент, ако не го свалят преждевременно. Да не споменаваме, че говоренето за 2-месечна ротация при неясен времеви хоризонт на този парламент е най-малкото несериозно.

Разбираемо е огромното желание по някакъв начин да бъде избран председател на парламента. Защото според българската конституция, щом няма председател на НС, на практика законодателният орган не действа. Председателят насрочва заседанията, след избора му се учредяват парламентарните групи, а те трябва да получат мандатите за съставяне на правителство. Трябва да има председател, за да има комисии, а трябва да има комисии, за да се приемат закони. Без председател няма парламент.

Цялата тази конституционна процедура не може да се заобиколи.

Не може Бойко Борисов да казва: "Председател на парламента сега не ни е нужен". Нужни му били работни групи, които да определят законодателните приоритети!? Това е

екзотика, която оформя представите ни за паралелна държава

- извънпарламентарна дейност, която определя бъдещето на страната. 

И тъй като темата за избора на парламентарния шеф е не по-малко важна от темата за избор на редовно правителство - започнаха безумни идеи и на този фронт.

Служебното правителство да продължи като като редовно, предложи Борисов. Нещо, което на теория може да стане, но на практика е идиотия. За да заработи служебното правителство като редовно, служебните министри, един по един, трябва да дадат съгласие да бъдат министри от редовно правителство с мандат на ГЕРБ-СДС, примерно. Или с мандат на десните - няма значение. Т.е. министрите на президента изведнъж да се превърнат в министри на Бойко Борисов или Кирил Петков. Един може да се навие, двама може да се навият, ама всички... 

Полетът на фантазията на Борисов продължи с идеята да си имаме и ротационен премиер. Такива примери също има - Борисов заговори за Румъния, доскоро в Израел се ротираше премиерът. Но някой може ли да си представи подобно безумие в България?

Цялата тази врява на старта на 49-тия парламент се квалифицира като "воля за разговори". И факт - воля има, разговори се водят, напредък има. Заговори се за конституционно мнозинство, работни групи бистрят законодателната програма. Парламентът може да потръгне леко-полека, но е тежко смело да се прогнозира, че общо правителство ще направят хора, които ще водят предизборна битка само след няколко месеца - все пак идват и местните избори наесен.

Разбира се, всички екзотики могат да станат факт, могат напълно или частично да се реализират, макар авторите им да подчертават колко сериозни идейни и всякакви други различия имат преговарящите.

Великден 2023 г. ще бъде време за исторически пазарлък

От Разпети петък до средата на Светлата седмица Борисов и ПП-ДБ ще разпределят много неща, не само кой ще е шеф на парламента. Ще се разпределят комисиите, ще се договорят законите, ще се реши съдбата на главния прокурор, а защо не - и на министър-председателя. Няма време, пазарлъкът трябва да върви бързо, някои постове ще са на промоция.

Да, така може да се договори и конституционно мнозинство, което, честно казано, и до ден днешен не е ясно кому е необходимо. Екзотиките, анонсирани като път към стабилна конструкция, могат да доведат до много по-голяма нестабилност, тъй като те могат да стигнат до Конституционния съд и там да умрат безславно - завличайки със себе си всичко евентуално сторено в парламента или правителството.

Но някои хора би трябвало да се замислят сега какво ще правят, ако екзотиките бъдат реализирани. Например, след като ПП-ДБ има обща законодателна програма с ГЕРБ-СДС... Те, екзотиките, могат да бъдат облечени с много политически думи, но преди да се изговорят, е хубаво да се изчисли цената, която всеки би платил за участието в подобна договорка.