"Брей, колко пъти им увеличаваха заплатите?". И да не ви се вярва, това шушукат голяма част от хората, заговори ли се за учителски възнаграждения. Разбира се, само учителите си знаят колко получават "чисто" от бомбастичните над 2000 лв., които се говори, че получават. Факт е обаче, че целенасочената политика в последните години, довела до двоен скок в нивото на възнагражденията на педагозите, започна леко да "боде" очите на обществото - не защото заплатите на учителите са кой знае колко високи, а тъй като в други сфери те изостават - минималната заплата за най-ниската академична длъжност "асистент" в университетите например не успява да догони учителската със скромното си ниво от 1810 лв. Когато добавим и проблема с качеството на училищното образование, което не само не помръдва, но и се влошава, ръстът в заплатите на преподавателите води до логичния въпрос - кога той ще доведе и до по-добри резултати на българските ученици.

Колко станаха учителските заплати?

В последните години минималната учителска заплата бе увеличена повече от 2 пъти - от 660 лв. през 2016 г. до 1853 лв. през 2024 г. Ежегодното увеличение бе започнато от ГЕРБ, но припознато и от следващи правителства, като възприетата формула е средната учителска заплата да е 125% от средната за страната. Последният бюджет осигури едва 8,4% увеличение на учителските заплати, което според наблюдатели едва покрива инфлацията.

"Минималната заплата може бруто да е 1853 лв., но след удръжките младите учители вземат едва 1400 лв.", казва Асен Александров, директор на 51 училище в столицата и председател на Сдружението на директорите в средното образование. "В никакъв случай средната учителска заплата не е 2500 лв., колкото би трябвало да бъде - реално е около 115% от средната за страната, или към 2200-2300 лв.", казва и Диян Стаматов, директор на 119 училище и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. По думите му ако преди е имало огромна ножица в заплащането на учителите, работещи в големите и малките градове, сега тези различия са поизравнени чрез допълнителните средства, които училищата получават за работа с уязвими ученици, с такива със затруднения и др. "Сега ножицата е вътре в училищата на ниво възраст и продължителност на едно работно място - при по-възрастните учители с над 30 г. стаж, които получават и процент за прослужено време, заплатите понякога надхвърлят 3000 лв.", казва той.

Ударното увеличение на заплатите изигра своята роля за привличане към професията на много нови учители. "На фона на пенсионирането на десетки хиляди стари учители в последните години, училищата сега можеше да са празни. Имаше риск от много тежка кадрова криза в образованието и това се избегна", коментират просветни експерти. Понастоящем обаче двойната разлика в заплатите на младите и най-възрастните не действа никак мотивиращо на първите, много от които и без друго се отказват от професията още в първите години след започването си.

"Дълго време финансирането на системата бе неглижирано. Образованието бе трайно недофинансирано и да си учител бе непривлекателно. Затова и в системата имаше по-слабо мотивирани хора, без стимул за високи резултати. Сега, когато заплатите се увеличиха, хората са си почти същите", казва Стаматов. По думите му и в гилдията, както в обществото, има хора с всякакви интереси и цели, а учителите-двигатели с хъс за иновации са едва 10% от всички.

Кога ще видим по-добри резултати на учениците?

И докато повечето са съгласни най-малкото, че учителските заплати са поне прилични, все повече стават гласовете, според които е крайно време те да доведат и до по-високо качество на образованието, особено на фона на катастрофалните резултати на международните изследвания и националното външно оценяване. "Директорите и учителите трябва да станат отговорни за знанията, уменията и нагласите, които развиват техните ученици, и най-вече за това времето в училище да има добавена стойност за децата и младежите", настояха от "Заедно в час". 

"В гилдията отдавна коментираме този въпрос. Сега за качеството на образованието съдим само по оценките на учениците. Но те не са единственият фактор, от значение е социалната среда и много други фактори", коментира д-р Юлиян Петров от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Този разговор обаче се препъва от години в основния въпрос - какво е качество и как го измерваме. Първата наредба за качеството бе отменена, тъй като бе повърхностна. А за нова се правят опити от поне от 5-6 години, включително и от работна група в МОН в момента.

Работата по система за цялостно и обективно оценяване на училищата обхваща вече трима министри на образованието. Преди година Световната банка ни представи методика за оценка на добавената стойност в училищата. "Тази методика не е зачеркната, тя ще е част от индикаторите за оценка на качеството, но няма да е единствената", разказват от работната група в МОН, която е предала своя доклад на министъра. Според въпросния документ училищата ще се оценяват в четири области - управление, резултати на учениците, благосъстояние на участващите в образователния процес и качество на преподаването. "Някои учители преподават по един и същи начин 20 години и мислят, че са най-добрите, просто защото никой не им е казал и показал, че има и по-добри начини. Една презентация не значи, че си дигитално грамотен", казва източник от работната група.

Идеята този път е съществена част от процеса по осигуряване на качество да е оказването на подкрепа на училищата. "След като видят всички индикатори за качество, училищата ще имат инструмента, за да преценят къде се намират и да напишат собствена стратегия за развитие. Защото едни са проблемите на училище, обучаващо само роми, други са на школо, подготвящо деца за олимпиади. Тогава учителите ще бъдат пратени не на обучение по безопасност на движение по пътищата, а на квалификационен курс, който отговаря на специфичните потребности на тяхното училище", споделя експертът.

Заплати срещу качество

"Въпросът се представя много популистично. Няма пряка връзка между заплатите на учителите и качеството на образованието. То е двустранен процес - зависи и от качествата на учителя, но и от усилията на учениците и от това какво се изисква като крайни цели", коментира учител от столична гимназия. Той обаче признава, че това е и въпрос на професионален морал - ако го нямаш, промяна няма да има и 7 пъти да увеличим заплатите. "За да има качество в образованието, трябва да се въведе мандатност на директорите, а учителите да имат 1-годишни договори, като в Швеция и Дания, като в края на всяка година да защитават местата си чрез сериозна атестация", смята пък друг негов колега.

"Не бива да се слага знак за равенство между заплатите и качеството. И на депутатите заплатите растат, а дали се увеличава качеството от работата им? Заплатите не бива да се конфронтират с очакванията за високи резултати, само защото училището е призвано да възпитава и обучава децата", казва и Стаматов. Според него в момента се измерват показатели предимно по документи, а всеки може да си напише хубав документ. "Един учител в училище с преобладаващо ромски ученици безспорно полага много усилия, като накрая резултатите на учениците му вероятно ще се повишат, но незначително. Друг учител, в СМГ например, също полага много усилия, но там учениците му, които например са влезли с 5.90, накрая ще излязат с 5.70. Как измерваме в случая добавената стойност, която излиза по-ниска заради по-ниските резултати", пита той. Стаматов е категоричен, че следващата стъпка в делегираните бюджети трябва да е по посока към качеството. Т.е. освен количествените критерии, в тях да се заложи компонент за качество, който обаче да се измерва с по-сериозни критерии, отразяващи спецификата на всяко училище. 

"Всички заплати във всички сектори трябва да са обвързани с качеството. Въпросът е как то да се измерва. Сега имаме бегла представа за резултатите по оценките от НВО, но те са само по български и по математика.  Директорите нямат инструментите да оценят преподавателите си - аз съм математик, как да кажа дали учителят по история преподава добре? Трябва експерти да преценят качеството на преподаване по различните предмети, каквито навремето бяха учителите-методисти. Такива обаче почти няма - София май няма експерт по математика. При нас не е идвал и експерт по биология, химия, физика", разсъждава Асен Александров. Според него няма как учител, преподаващ 20 г. по биология само в едно училище, сам да разбере, че не се справя особено, ако няма кой да му го каже.

Всички разговори в момента обаче са за измерване на качеството само на училищата, които да получават средства според резултатите си. А доста наблюдатели смятат, че е време и учителите да получават според заслугите си. Според тях заплатите в никакъв случай вече не бива да се увеличават на калпак. "Преди години това бе удачно, не биваше учителските заплати да се диференцират, преди да са постигнали някакво нормално ниво. Време е обаче това да се случи и по-добрите учители да получават повече", казват преподаватели. Стъпка в тази посока бе атестацията, която трябваше да оцени учителите и на нейна база да бъдат стимулирани тези, които се справят най-добре. Нейният замисъл обаче също върви към провал - година след година се отлага. А и според много учители тя не изпълнява реално целта си, защото е субективна. Според тях оценката на учителите трябва да става от външни за училищата хора, които обаче задължително следва да идват на място и да наблюдават работата на учителя. След което оценката да се използва за диференцирано заплащане, каквото има и в момента, макар и разпределяно по съвсем друг начин.