Развитието на комуникационните технологии би трябвало да е нещо полезно. Обаче този факт не е съвсем сигурен в контекст на българските местни избори. По-точно - начинът, по който кандидатите контактуват визуално с избирателите. Такива снимки, плакати, клипове и мемета вършеят из мрежите, че на нормалния човек му иде да хване гората. Ако е вярно, че това, което показват кандидатите, им се мъдри и в главата, то значи там се е настанил чутовен технически, естетически, политико-идеен и дребно битов миш-маш:

Някой е казал на Ваня Григорова "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!". Рекъл ѝ го е, след като е видял най-първия вариант на долната снимка. Той дефилираше из мрежите без изписано послание. След (само)осъзнаването, че очите са страшни, се появява и подходящия надпис, за да ги подчертае. Той не е девиз на кампанията на Григорова, ако някои си мисли това. Просто е сложен заради очите, типична суета:

Други кандидатки не подчертават очите. Не и името. Не си играят с послания. Важното е общото впечатление. И не само. По дрехите посрещат, ама по номера на бюлетината изпращат. Дето се вика, природата си знае работата - 69 пасва най-идеално от всички възможни идеални варианти:

Обаче някой е номер 1. БСП е номер 1. Защо? Защото е номер 1. Чуйте:

Понякога изписването на текста на плаката е трудно. А преносът на думичките - още повече:

Колкото да е труден животът - по принцип или в ерата на сглобки - винаги има хора, които вкупом пръскат светлина. Това не е секта, а симпатизанти-поклонници при откриването на кампанията на Васил Терзиев в София:

Докато святкат, симпатизантите наблюдават това (не, хич не са секта!):

Навремето Бойко Борисов намираше министри по кръстовищата. А Мая Манолова иска да внуши, че върши тая работа с кандидат-кметовете на мегдана. В случая - варненския:

По избори хората биват хранени, поени, а дори и други работи. Например - обилно напасани. Примерът е от Стара Загора. Има и мъже на тия плакати, на които дизайнерът не е изчислил цветовете при първата буква. Но отново показваме жена, понеже си струва:

Мъжката чест в Стара Загора спасява истински багатур-багаин. Жени, плакнете очи:

Но да разширим географията и материята. Благоевградският кмет е намерил начин хем да е независим кандидат, хем на ГЕРБ-СДС:

А това не е хор на бургаските момчета. Партията "Средна европейска класа" е, с Константин Бачийски начело. Говорят с журналисти:

Поради лошия въздух ли, или от многото вода и липсата на ракия, в Русе кандидатите на  "Средна европейска класа" изглеждат така:

А Трявна има код. И мисия. Плачковци - тоже. Единствено името на кандидата го няма и за какво точно се бори:

Може ли кампания без чифте пищови? Не може. Ако кандидатите не носят, електоратът носи. В случая - на Георг Спартански в Плевен:

Вие искате промяна? Или поне ново начало? Да, един напълно нов човек може да постави наистина новото начало. Ако не той, другият:

Преминаваме към соченето с пръст (не среден, за щастие) като иновативен визуален инструмент. Радостин Василев сочи на северозапад. А Стефан Янев - на изток. Показва ни не Русия, а Виолета Комитова. Вероятно, за да я забележим, иначе нямаше:

Тук е налице загадка. Ясно е, че отсъстващият визуално кандидат обещава млечна кухня. Ама какво ни е показал вместо образа си? Сирене върху филии с лютеница? Лазаня от епохата без млечна кухня? Тапети? Това явно ще да е постмодернизъм - зрителят сам да довърши произведението чрез въображение:

Да обобщим. Кое не е така?: