Управляващото мнозинство си посипа главата с пепел и даде заден за прибързаните промени в Конституцията, с които през преходни разпоредби в НПК, приети на едно четене, беше възкресен Пленумът на Висшия съдебен съвет, задраскан с реформата в основния закон, направена набързо преди Коледа.

Днес правната комисия в парламента обсъжда ветото върху промените, наложено от президента Румен Радев. 

"Няма да подкрепим повторното приемане на закона. Законопроектът ще бъде върнат на второ гласуване. Ще работим за подобряването на текстовете", обяви Стою Стоев (ПП-ДБ), който беше сред вносителите на проблемната поправка заедно с Анна Александрова, Екатерина Захариева, Надежда Йорданова, Хамид Хамид и Ертен Анисова.

Стоев увери, че сега ще бъдат предложени текстове, "които да не създават поле за различно тълкуване" и ще "отстранят проблемите".

Представителите на опозицията, естествено, взеха повод да критикуват бързането с конституционните промени, а след това и с реформирането им през НПК и Закона за съдебната власт. "От какъв зор бързахме с промените в Конституцията, че се налага да изменяме ЗСВ през НПК?", попита риторично Цвета Рангелова ("Възраждане").

Радомир Чолаков (ГЕРБ) пък разказа как като шеф на правния отдел в медийната група WAZ единствен е имал право да казва "не" на началниците, защото е юрист. "Ние сме тука да казваме и "не", да се научим, да търсим правилните решения по-бавно и спокойно", обясни той на колегите си. После призна, че той и правосъдният министър Атанас Славов са молили за още един месец за промените в Конституцията, но от гледна точна на политическата целесъобразност е било казано, че във връзка с Шенген промените трябва да бъдат приети преди Коледа. "Приехме я, не ни приеха в Шенген, останахме си с бързането", обобщи Чолаков.

Представителите на ДПС не взеха думата.

В крайна сметка за приемането на проекта след ветото в правната комисия имаше 0 гласа "за", 2 "против" и 18 "въздържал се", с което на практика беше подкрепено ветото на президента. Той върна НПК и заради още един текст, който въвежда ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража". Новата разпоредба постановява, че на обвиняемия и неговата защита ще се предоставят само "доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража". До момента на този етап обвинението представя пред защитата всички налични доказателства. Според Радев това ограничава нивото на защита, което българското право осигурява.