Учените от Българската академия на науките се стягат за протест заради бюджета за 2022 г., който според тях ще бетонира мизерията в БАН и тя никога повече няма да бъде преодоляна. "Бюджет 2022 бетонира мизерията на БАН. Професорите от БАН получават по-ниски заплати от стартиращите учители. В това не просто няма справедливост, в това няма логика. Чашата на търпението преля. Учените от БАН са горди и образовани хора, ще излезем в центъра на София и тогава властта ще разбере, че не сме за подценяване". Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН. 

Междувременно, на просветна комисия в НС министърът на образованието и науката акад. Николай Денков заяви, че води разговори с премиера, на които е обсъждано, че има основание за увеличение на парите за БАН, но срещу поемане на определени ангажименти.

Вчера, Общото събрание на БАН прие декларация, в която се изразява възмущение от бюджета. В нея недвусмислено се заявява, че ако бюджетът на академията не бъде увеличен, учените ще предприемат "дългосрочни ефективни протестни действия". Вече е определен състав на Координационен щаб на протестите, на който проф. Мутафов е член в качеството си и на заместник-председател на Общото събрание на БАН. В момента се водят активни разговори как да се проведе протеста в случай, че не бъдат чути. 

Проф. Мутафов посочва пред БГНЕС, че служебното правителство е планирало 125 млн. лв. за БАН. От тях обаче са отпаднали 6 млн. лв., които са пренасочени към университетите. "На 19 януари разбрахме, че преговорите с МОН са били безплодни и увеличението на бюджета на Академията е само 1.7%, или с 2 млн. лв., които едва ще стигнат за повишаване на минималните работни заплати. Това ни накара да се замислим и да си дадем сметка, че политиката на ранния ГЕРБ за постепенното унищожаване на БАН продължава", казва той. "Сега новото правителство, въпреки свръхзвуковия учен акад. Николай Денков, ни сервира тази неприятна изненада, която от една страна разочарова много редовите учени в Академията, от друга ни кара да сме бесни, защото ние не бяхме за това по площадите през 2020 г.", коментира още проф. Мутафов.

Той разяснява, че на ниво председател на БАН и министър на образованието са проведени предварителни разговори. Предложението на Академията е било бюджетът й да бъде увеличен с 30 млн. лв. В резултат на проведените преговори и изчисления и Академията, и МОН са се съгласили на увеличение с 20 млн. лв., но това предложение не е прието от министерството на финансите и респективно от Министерски съвет на 31 януари.

"Тази новина преля чашата и тогава предприехме активни действия да обясняваме колко БАН системно е пренебрегван. Още преди година с министерско постановление са определени минималните заплати по категории на държавните висши училища. Според тези категории един асистент във висше училище, който няма докторат, получава основна заплата от 1300 лв. Това е с повече от 50 лв. над заплатата на професор в БАН, което не е логично. Професорите в БАН получават вече по-малки заплати, отколкото са стартовите заплати на учителите", каза проф. Мутафов, според когото борбата му е за това да има не толкова справедливост, а логика в определянето на минималните заплати на хората, които извършват един и същи труд и са в една и съща категория.

"Ако нищо не се случи между първо и второ четене на Бюджета в парламента, учените ще излязат по площадите. Искам да подчертая, че БАН освен, че е най-старата институция, създадена още преди Освобождението, не е сила за пренебрегване с нейните 3700 служители. Колкото и да намаляхме през последните години, ние сме образовани, интелигентни, с достойнство и когато трябва да защитаваме хляба си в центъра на София, не сме за подценяване", коментира още проф. Мутафов.

НАДЕЖДА

В момента в просветната парламентарна комисия на първо четене се гледа именно бюджетът за 2022 г. Просветният министър акад. Николай Денков заяви, че по казуса с БАН и в момента тече интензивен диалог с министъра на финансите и премиера Кирил Петков. "Обсъждахме, че има основание да се увеличат парите за Академията, но с поемане на определени ангажименти", коментира той. По думите му все още не е решено как да се подходи - дали да се даде целево финансиране за младите преподаватели, или да се зададат определени индикатори за изпълнение пред Академията. "Надявам се след края на дискусията да имаме положително решение", посочи той.

По отношение на докторантските стипендии той заяви, че се предвижда увеличението им с 50% и достигането им до 750 лв. По думите му обаче има проблем с контрола на докторантите - едва 20% от тях завършват, затова и МОН смята да предложи система за контрол над тях.

ДЕКЛАРАЦИЯ

В декларацията си учените посочват, че бюджетната субсидия за БАН за 2022 г. нарежда учените, работещи в Академията, на последно място в системата на образованието и науката в страната. "От м.г. за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища беше определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв. За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище!", възмущават се учените. Според тях въпреки приетите стратегически документи държавата продължава да не спазва поетите ангажименти за достигане на целевите нива за финансиране на научно-изследователска дейност като процент от БВП.