Просветното министерство обмисля връщане на двата модула от изпитите в края на 7 клас. Целта е първият модул да е задължителен за всички седмокласници, а вторият - само за тези, които искат да кандидатстват за желани гимназии. Това съобщи министърът на образованието проф. Галин Цоков на семинар в Старосел за предстоящото в системата.

Министърът обясни, че НВО в 7 клас не търси само външна оценка на постигнатите от учениците компетентности след 7 клас, както е записано в училищния закон, а на практика изпълнява още едно важно значение - служи като приемен изпит за желаните гимназии - нещо, което селектира децата и предопределя техния образователен, а може би и житейски и професонален, път. "Изпитите са били на два модула – вторият е бил за кандидатстване в гимназиите. Обсъждаме дали не може да се възстанови това, което беше до 2016 г. – задължителното явяване да е само по първи модул за нуждите на външното оценяване, а на втория модул да се явяват само тези, кото искат да учат в желано училище. Ще обсъдим, за да видим може ли следващата година да се разграничат тези два изпита“, посочи той.

И допълни: „Това няма да е свързано с преструктуриране на изпита. Ще видим може ли законово той да се раздели на 2 части: едната част например да носи 100 точки, след което учениците да могат да си тръгнат, и втора част, която ще носи допълнителни точки и на която ще могат да останат учениците, които искат да учат в по-добри училища. Сега на практика имаме два модула - конструирани за приемен изпит и на тях се явяват деца, които са учили различен брой часове съответните дисциплини“, коментира той. 

Обединяването на двата модула от изпитите в 7 клас всъщност се случи през 2019/20 г. Тогава и вторият модул (на който се явяваха само тези, които искат да кандидатстват за друга гимназия) стана задължителен, защото след влизането в сила на новия училищен закон всички седмокласнции трябваше да кандидатстват за прием в гимназия. Така обаче изпитът се сдоби с двойна философия и задачи - хем да мери наученото от учениците и постигнатия от тях общообразователен минимум, хем да отсява най-добрите, което се критикува от експерти. 

Някои учители се чудят с какво разделянето на два модула на изпита ще помогне. Директорът на 51-во училище и председател на сдружението на директорите Асен Александров обаче коментира, че подкрепя идеята. "Първият модул ще е реална оценка какво знаят учениците, учителите ще има задача да подготвят именно за този модул, а вторият модул ще е състезателен. По-трудните задачи ще са, за да отсеят децата за елитните математически гимназии и за да няма 400 шестици. Няма как всички да имат 100 т.", заяви той. На въпрос кой тогава ще подготвя децата за втория модул, той посочи, че това пак ще правят учителите, но само за тези деца, които искат, като това може да става например в допълнителните избираеми часове или давайки им повече задачи за домашна работа, т.е. ще трябва да се работи на различни скорости/нива. "Това не е дискриминация, всеки ученик има различни заложби и интереси", смята той. Според него е нужна и децентрализация - т.е. всяко училище да преценява дали да въвежда свой приемен изпит, използвайки и оценката от НВО. "Справедливо ли е дете, което рисува брилиянтно, виждам го, че е гений, да не може да влезе в паралелката ми по рисуване, ако има 40 точки по математика", пита той. 

ВТОРИ ШАНС

Просветният министър съобщи и че сериозно се обмисля възможността още от следващата учебна година да се даде втори шанс на седмокласнциите, които не са могли да се явят на изпитите от националното външно оценяване поради форсмажорни обстоятелства – като наводнения, пожари, болест или друга трагедия в семйството. За тях се обсъжда вариантът да могат да се явяват на втора дата – през септември.

Проф. Цоков посочи, че ако учениците се разболеят, случи се нещо в семейството им или получат психологически срив, не могат да се представят добре или не могат изобщо да положат съответния изпит и получават служебни нули. „Смятаме, че това в някаква степен не е справедливо и ограничава достъпа на тези ученици до качествено образование. Затова работим за втори шанс за учениците, които са били в болница, имат сериона причина, свързана с трагедия в семейството или форсмажорни обстоятелства“, заяви той. По думите му единият вариант, който се обсъжда и засега е отчетен като най-добър, е втората дата да бъде през септември, за да има достатъчно време, ако детето е било в болница, да се възстанови. “В този случай ще класираме такива деца - те не са толова много  - извън класирането, без да нарушават класирането на другите деца в съответното училище, но ако постигнат бала на учениците, които са приети“, обясни проф. Цоков. Той призна, че и в момента подписва молби на деца, които например са били със счупена дясна ръка по време на изпита и не са могли да се представят добре, като по думите му такива случаи са “няколко десетки“ и всеки от тях се анализира поотделно. От думите му се разбра, че още следващата година, ако има подобни форсмажорни обстоятелства като тазгодишните наводнения, със заповед ще бъдат определени други дати за изпити въпросните пострадали райони. 

По думите му тази евентуална промяна, заедно с разделянето на изпита на модули, ще снеме напрежението в системата. Паралелно с това, ще се работи и за по-видими критерии за оценяване на изпитите, особено за есетата и преразказите, за да сигурни и ученици, и учители, че работите им се оценяват обективно.

МОН ще подкрепи предложението на депутати и на Омбудмана за даване на възможност за повторно явяване на матура след 12 клас, стана ясно още на семинара. От нея ще могат да се възползват зрелостници, които не са доволни от оценката на държавния зрелостен изпит и искат да я повишват, но не в годината, в която са държали матура, а следващата, вероятно на поправителната сесия. За целта те ще получават удостоверение за положени изпити, а оценката в дипломата им няма да се променя.