"Повторението си е повторение - дума, която се повтаря в един стих. Анафората е повторение, което се среща в началото на два стиха. Епифората е повторение, но в края на стиховете. Епанафората е повторение, което се среща в края на първия стих и в началото на втория". Синът ми бодро повтаря дефинициите на някои от изразните средства, които могат да му се паднат на националното външно оценяване по български и литература в края на 7 клас. А аз се хващам за главата: "Това ли учите наистина?". "Чакай, не е само това. Има и анепифората - това е повторение, което се среща в началото на първия стих и в края на втория. И мезофора - повторение, което е по средата на два стиха", гордо казва той, а аз продължавам да повдигам невярващо вежди. "Последните две най-вероятно няма да ги има на изпита", успокоява той.

Няма министър на образованието в последните години, който да не е говорил за нуждата от преподаване не само на знания, но и на умения, както и на по-практически ориентирани въпроси в тестовете, свързани с реалния живот. Пренастройването на системата обаче върви с костенурски стъпки - сегашните седмокласници учат същите неща и продължават да зубрят същите определения като преди 5-6 г. "Кога ще ми потрябва това в живота?", чудят се те. А смислен отговор няма.

(Не) Може без частни уроци

В класа на сина ми няма дете, което да не ходи на частни уроци поне по един от предметите, по който ще има изпит в края на 7 клас - български език и литература и математика. Ние сме на въртележката по същата причина като останалите - само с подготовката от училище не може да се изкара отлична оценка и това се вижда веднага, щом детето тръгне на частни уроци. Много може да се размишлява защо това е така.

Част от отговора  се съдържа и в сбърканата философия на самия изпит - няма как той да служи едновременно за две цели - хем да мери какво са научили тийнейджърите в клас, т.е. дали покриват заложеното в държавния стандарт, хем да бъде вход за гимназиите и да отсява най-добрите ученици за т.нар. "елитни" училища, за което има и по-сложни въпроси. Политическа воля това да се промени няма и в близко бъдеще няма и да има. Затова и скоро няма да видим седмокласник, изкарал отлични резултати, без да ходи на частни уроци - понякога дори не само групови, но и индивидуални такива. А вземането на частни уроци е правопропорционално на финансовите възможности на родителите. Който не може да си позволи целогодишно такива, се връща отново в 5, 6 и 7 клас, в опит да обясни какво, по дяволите, беше "метонимия" или "апосиопеза". 

Между синекдохата и алитерацията

В училище, разбира се, се учат много полезни неща. Къде се слага пълен и кратък член, къде се поставя запетайка, как пряката реч се преобразува в непряка, как с различните изразни средства може да се придаде различно звучене на текста - това са все неща, важни за грамотността и нужни на учениците в бъдеще. Не е все едно дали ще кажеш "преценям" или "преценявам", "влезнал" или "влязъл", "отидем" или "отидеме", "анцуг" или "анцунг", дали ще напишеш "незнам" слято или отделно. Покрай смисленото обаче има и куп задръстващ пълнеж.

Да се познават в детайли 25-30 изразни средства като синекдоха, алитерация, метонимия и т.н. например изглежда прекалено. Както и да се задълбава в различните видове епитети - инверсирани, разширени, метафорични, постоянни и не знам си още какви. Изучаваните местоимения пък са поне 10 - лични, притежателни, възвратно лични, възвратно притежателни, показателни, въпросителни, обобщителни, неопределителни, отрицателни, относителни...на човек свят да му се завие. Разбира се, трябва да се знае разликата между "чел съм", "четох", "бях чел", "четях", "четял съм". Сигурно е важно да знаеш и, че "тръгнал" е преизказна глаголна форма, а "е тръгнал" - в минало неопределено време. Както и да правиш разлика между глагол и сказуемо. Но не е ли прекалено да се изследват видовете сказуеми? "Съставното именно сказуемо се образува от глагола "съм" или от глаголите "осъзнавам" и "ставам" - например "Аз съм победител". Съставното глаголно сказуемо пък се образува от два глагола, единият от който трябва да е специален - трябва, мога, започвам, продължавам, свършвам и техните синоними - например "Започвам да пиша", обяснява синът ми. "Искам да уча" какво сказуемо е?", пита ме дяволито той.  "Това са две прости сказуеми", довършва ме победоносно.

Какво значение има дали Ботевото "На прощаване" е поема, или пък е лирическо стихотворение? Повечето родители и ученици ще ви кажат: "Никакво". Седмокласниците обаче трябва да вникнат и в този сюжет - преди 30-40 години се е смятало, че то е поема, както преподават все още и някои учители в училище. В наши дни това е спорно - сега по-скоро се смята, че творбата е лирическо стихотворение. Затова и учениците от частните школи биват съветвани на изпита да пишат, че това е лирическо стихотворение - за по-сигурно, иначе може да загубят една точка.

По литература картината е сходна. Материалът по този предмет бе олекотен през 2016 г., като в изпита в края на 7 клас се включват около 20 произведения. Няма спор, че е полезно да се познават класиците ни, техните произведения и основните теми и идеи в тях, та дори и да се научи наизуст някое стихотворение. Начинът, по който те се изучават, не е никак модернизиран или обвързан с настоящето. Учениците нямат никаква свобода в разсъжденията си - вместо това следват схемата на анализа, преподаден от учителя. Когато със сина ми през лятото решихме да прочетем "Косачи" от любопитство - да видим какво ще разбере той, преди в училище да му се спусне правилната трактовка, той бе впечатлен най-много от съмнението, което спохожда главния герой Лазо. Защо Лазо решава да послуша приказките на другарите си, които изразяват почуда как той оставя младата си невеста съвсем сама, отивайки далеч да печели пари? Няма ли ѝ той доверие? Какво щеше да стане, ако той не се върне при нея? А дали, ако се върне, семейството няма да остане без препитание - това бяха въпросите, които го вълнуваха. Вместо това, наесен в клас той с изненада установи, че основният лайтмотив в "Косачи" е изкуството, песента и чудните приказки на Благолажа. "Учим това, което пише в анализа, няма друго мислене", сам заключи той и си налегна парцалите да научи онова, което се иска от него.

Трикове и капани

Всеки изпит си има своите особености, тънкости и детайли. Подобни неща вероятно са нормални (макар че някои идват твърде в повече), въпросът е защо учителите в училище нямат достъп до всички критерии, по които ще бъдат оценявани учениците на изпита, за много от които те са в неведение. В това отношение частните уроци са особено ценни, тъй като дават ясна представа за това какво се очаква от децата. В училище те едва ли ще разберат, че ако не напишат "На прощаване в 1868 г." (а просто "На прощаване"), ще загубят една точка. Същото се отнася и за Вазовото "Отечество любезно, как хубаво си ти!" - ако не напишеш удивителен знак в края, губиш. "Ако имаш задача да препишеш три доказателства за дадено твърдение в текста, а в него има 4 доказателства и ти напишеш и четирите, ще получиш нула точки, въпреки че отговорът ти е верен, просто защото не си написал точно три, както се изисква", обяснява ценните напътствия, които е получил синът ми. По същия начин, ако в задачата "напишете кои са еднородните части в текста" , ученикът открие три еднородни части, а те всъщност са две, той по-всяка вероятност също ще получи нула точки, нищо че другите две еднородни части, които е откроил, реално са верни. И още - ако си мислите, че главният герой в "Немили - недраги" е Бръчков или Странджата, грешите - това е българският хъш.

Ключови са указанията, които получават учениците в частните школи, относно страховитата за всички "теза". Една от задачите на теста по български и литература е именно да се напише теза - например: "Запишете в текст от 3-4 изречения какво внушават думите от "Една българка": "Там е огън сега - ще го предадат на турците...". Тук задължително е ученикът да започне с: "Думите са на" еди кого си от еди коя си глава на еди коя си творба, "насочени са към" еди кого си, с тях еди кой си "внушава" еди какво си, като в последното изречение е важно да се коментират изразните средства (например метафората изразява това и онова) - нищо че някои от тези неща може и да се съдържат в самия въпрос - проверителите търсят точно определени ключови думи. Задължително в случая е във въпросните 3-4 изречения да се упомене жанрът на творбата - не стане ли това, една точка по-малко. Учудващото е, че вместо по тази задача да се дава предимство главно на тълкуването, т.е. дали ученикът разбира какво иска да каже авторът с въпросния цитат, тук се търсят шаблони, ключови думи, жанр, правопис и граматика, които формират цели 2/3 от точките по тази задача.

Любим "капан" на учителите бил и митичният Ганьо Сомов. Не, той не е един и същ човек с бай Ганьо. Ганьо Сомов е реален човек, описан в "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов, който го вдъхновява да напише тази творба. Ганьо Сомов е прототип на бай Ганьо от  "Бай Ганьо". Така че, уважаеми седмокласници, мислете внимателно, получите ли задача да свържете имената на дадени герои с дадено произведение. А далеч по-практични въпроси, като например може ли, трябва ли и как да реагираме, ако до нас в басейна цопне един шумен "бай Ганьо", остават всеки сам да си "преценя".

Изгубени в превода

Синът ми разбира кое е "анафора" и "епифора", но не е научил какво значи "апологет". "Никой не ми го е казвал, няма го в урока", оправдава се той. Знае кой стих от кой цитат е, но не знае кое училище да избере след 7 клас - професионално или профилирано, език ли да учи или математика - за това в клас не се говори. Знае, че "Аз бях там, но той не дойде" е сложно съчинено противоположно изречение, както и че запетаята в случая "отделя две прости изречения в състава на сложното". Затруднява се обаче да определи коя дума не е синоним на "осанка" - "вид", "нюанс", "изглед" или "фигура". Подобни затруднения имат вероятно и мнозина от връстниците му, които, изгубени между сложните термини, не успяват да хванат цялото и половината остават функционално неграмотни (за справка - последната PISA). Неслучайно масово седмокласниците не успяват, например, да разберат иронията в изречението "Султан Абдул Азис бе спасен" в края на една от главите на "Немили-недраги", в която хъшовете изпиват парите, спечелени от театралната постановка и с които е трябвало да организират убийството на султана (по впечатления на учителя Борис Илиев от НПМГ, разказани пред БНТ). По-страшното от забиването в ненужни детайли обаче е загубата на посока. Днешните тийнейджъри просто не виждат смисъла от ученето и са загубени за каузата на образованието в този му вид.