Ако попитаме едно дете каква е мечтаната от него кола, най-вероятно ще ни каже нещо, което ще предизвика още въпроси и изобщо няма да ни насочи към конкретен модел или въобще съществуващ автомобил. Да си признаем – всички бихме искали адски бърза кола, но ако може, и да минава отвсякъде. Да събира всичкия багаж за две седмици на четиричленно семейство заедно с хоби играчките за ваканцията, но и да се паркира лесно в града. Да „скъсва“ конкуренцията на светофара, но и да се носи леко като круизен кораб по крайбрежната на малък морски град. Какво още? А да, неща, за които, разбира се, децата няма да се сетят - нисък разход на гориво и цена на обслужване... да не се чупи никога... да си сменя сама гумите и да е самостоятелна на автомивка.

Общо взето, това е, нали? Но за разлика от детските мечти всеки разумен човек знае, че фундаменталната наука физика не позволява тази иначе прекрасна комбинация от качества. Или чакайте...

В последното десетилетие светът все повече „полудява“ по SUV-тата и неслучайно. Те събират в едно голяма част от детските фантазии и това ги прави толкова желани и интересни.

България в никакъв случай не е изключение от световните тенденции и бързо се преориентирахме към новостите на пазара. Но както знаем, българите имаме една особеност – разбираме от всичко и особено от автомобили. И всеки е специалист не по-лош от Джеръми Кларксън, включително и с арсенал от пиперливи определения за определени автомобили като на англичанина. Затова не е чудно, че набързо се появиха вече устойчиви изрази като „паркетен джип“ или „малко джипче“ и други подобни. И понеже разбираме от всичко и даваме мнения, без да се съобразяваме с нищо, ще направим няколко уточнения, за да говорим на един език.

Това, което дълго време наричахме „джип“, по-скоро би трябвало да отговаря на старата представа за сериозен офроудър. Онези масивни почти камиони, които покоряват еднакво добре пустини и джунгли, ледени полета и каменопади. Онези с 4 задвижващи колела, диференциали, „бавни“ и „бързи“ скорости, а понякога и „шнорхел“ и въобще екстри, които да ни позволят да не изпадаме в ситуации, в които да ядем жаби в планината, а макар и по-бавно, но сигурно да достигнем желаната дестинация. Всичко това обаче идва за сметка на цената на комфорта. Класическият проходим автомобил няма за цел да ни глези, а да замести камила в пустинята, ето защо и комфортът е почти сравним с този на камилата, единствено спестявайки пословично проклетия й нрав. А и скоростта също си пада леко „камилска“, ако сравняваме с тази на SUV, така че с определението „джип“ дотук!

А защо „паркетен“? Всяко уважаващо себе си SUV е оборудвано с четири задвижващи колела и има възможност да се движи както по пътища, така и извън тях. Разбира се, трябва да направим уточнението, че някои пътища в страната не са „циклени“ от доста време, та ако заради тях наричаме SUV-тата „паркетни“, напълно се съгласяваме. Именно там този род автомобили са незаменими. Но когато става дума за скорост, комфорт и откровени глезотии, започваме наистина да схващаме разликата с „джиповете“. А да не забравяме и егото – когато статусът е важен, изборът накланя към SUV почти неумолимо.

И последно за размера на „джипчетата“. Всъщност за т.нар. кросоувъри ли говорим? Онези по-скоро базирани на хечбек автомобили, които обаче ни дават високо място за сядане, по-голям клиренс, а понякога и задвижване на четирите колела? И малко по-голям багажник, разбира се, и въобще по малко повече от всичко, особено като усещане и комфорт? ОК, сега май вече говорим на един език.