Медия без
политическа реклама

Деветте живота на най-късата улица в София

60-те метра на ул. "Малко Търново" крият поне 4500 години история

17 Юли 2021
снимка: Виктория Калестрова
Дългата история на кратката уличка оживя пред публика.

Разкази и кадри от миналото и настоящето на най-малката улица в София, джаз на живо, мултимедия с архивни снимки -  така снощи инициаторите от #soSofia започнаха своето пътуване из ул. "Малко Търново". Най-късата в града със своите 60 метра, пешеходна, но с дълга и вълнуваща история, простираща се 4500 години назад. 

Събитието "Малко Търново - Улица на времето" бе с участието на актьорите Лили Гелева и Кирил Недков, както и режисьорката Анастасия Събева от намиращия се зад ъгъла Младежки театър, музикантите от "Диксиленд джазтет" и писателите Александър Шпатов и Павлина Делчева-Вежинова. Събитието завърши с кабаретно шоу в Comedy Club - някогашният бар "Луна", в който през 30-те години обичал да се отбива и цар Борис III.

„Искаме да разказваме историите на емблематични символи на града. Започваме с „Малко Търново“, понеже е по-нетрадиционен символ. Обичайно гражданите и гостите на града припознават Витоша, „Александър Невски“ или НДК като емблематичен символ на града, пък „Малко Търново“ е една много чаровна и симпатична уличка, която само на своята скромна дължина от 60 метра, крие такова напластяване на архитектура и история, която свидетелства още 4500 г.пр.Хр.“, разказа пред БНР от името на организаторите Адриана Михайлова. Дигиталният проект sosofia.com обещава още такива сюжети на живо и на сайта си.

Ул. "Малко Търново", която свързва бул. "Дондуков" с "Московска", днес е просто кратък и живописен пешеходен пасаж със стълбички, но тя крие под себе си останки, датиращи от 4500 години пр. Хр. Находките от каменно-медната епоха са открити в края на 50-те години при снишаването на нивото на тогавашния пл. "9-и септември" - следи от жилища, керамика, оръдия на труда, кости на животни.

В следващите хилядолетия историята на уличката продължава с артефакти от Улпия Сердика (около 300 г. сл. н.е.) - времето на император Константин, който възкликва "Сердика е моят Рим!". 

На улица "Малко Търново" през XVIII в. се намирала Часовниковата кула на София. Тогавашното име на улицата е "Сахат сокаги" или "Часовникарска", като по същия начин е назовавана и околната махала. Кулата, построена във възрожденски стил, е обезсмъртена в картина на австрийския художник Йозеф Обербауер, която днес се намира в архива на СГХГ. Парадоксът е, че самата кула е използвана като пожарникарска наблюдателница, а впоследствие изгаря. Градска легенда от онова време гласи, че именно часовникарите са я запалили, за да не показва часа безплатно и да пречи на бизнеса им.

През 20-те години на XX век уличката е била средище на деловия живот в града - помещавала е офиси на банки, застрахователни дружества, редакции, политически партии. Първата светеща реклама в историята на София е инсталирана тук - на аспирин Bayer, с изглед към пл. "Батенберг". 

На мястото на Младежкия театър първоначално се е намирал кино-театър "Балкан", а срещу прочутия бар "Луна" (дн. Comedy Club) е възпятото в блуса на Георги Минчев "мазе на "Московска" 5",  където са били килиите на Държавна сигурност. Вратичката с мрачна история може да бъде открита встрани от днешната сграда на ДА "Архиви" (завършена през 1933 г. под името кооперация "Караджата"). 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?