Прастара легенда разказва как в сърцето на Балканите двама пастири, след като утолили жаждата си от един извор, заспали край него, забравяйки да затворят чешмата. Така водите изтекли надолу и достигнали равнината, образувайки езерото Преспа – едно от най-древните в цяла Европа. Смята се, че то се е формирало преди повече от 2 милиона години. С площ от приблизително 260 квадратни километра – над два пъти по-голяма от мегаполис като Париж, през 1878 г. Преспанското езеро е включено в пределите на Санстефанска България. Днес то е място на срещата на три други държави: 65% от него принадлежат на Северна Македония, 18% – на Албания, и 17% – на Гърция.

Катастрофалният спад

Местните отбелязват, че Преспанското езеро е по-малко от Охридското, но е по-живописно. Ала сега, когато летовниците решат да поплуват в него, засядат във водорасли, в кал, в плиткото и тинесто дъно. Не по-добре стоят нещата и за рибарите, чиито лодки, излизащи призори сред водното огледало, обградено от пясъчни плажове и планински върхове, често остават блокирани. През последните два-три месеца нивото на водата е спаднало с 36 сантиметра. „И ще продължи да пада. Няма дъжд, няма реки, които да се вливат в езерото. Това е катастрофа, природна катастрофа“, казват с тревога жителите на близкия град Ресен. Сега нивото на водата е най-ниското от векове. Спадът, който продължава от десетилетия – регистрирани са цели 8 метра от края на 70-те години до момента, е видим и с невъоръжено око. Доклад на НАСА от 2022 г. свидетелства, благодарение на сателитни изображения, че езерото е загубило 7% от повърхността си и половината от обема си между 1984 и 2020 г.

Интензивно земеделие и недостатъчни валежи

Според Екологичното дружество на Северна Македония недостигът на вода, който все повече се засилва, се определя от различни фактори, сред които намален приток от реки и подземни води, оскъдни валежи, високи нива на изпарение, интензивно напояване на селскостопанските култури, което изисква 35 милиона кубически метра вода годишно. Три от четирите ключови фактора са свързани, директно или индиректно, с климатичните промени, предизвикващи повишаване на температурите и редуциране на валежите. „В Северна Македония повечето фермери отглеждат ябълки от поколения и продължават да се появяват още нови и нови овощни градини, оказвайки все по-голям натиск върху водните ресурси“, посочва Даниела Заец, координатор на PrespaNet, трансграничната мрежа от неправителствени организации, създадена през 2013 г.

Очакват се сериозни последствия

Според експертите пресъхването на езерото се отразява негативно най-вече на животните, които гравитират в екосистемата му. По-специално потърпевши ще бъдат 23 вида риби, които обитават водите, 26 вида прилепи и над 200 вида птици, включително корморани, пеликани, чапли и чайки. Но също и земноводните, влечугите, насекомите, които намират подслон, храна и места за размножаване в близките блата, както и многобройните бозайници, обитаващи околните планински склонове – кафява мечка, сърна, заек, дива свиня, дива котка, дива коза… Изложени на риск са и 1800 вида растения, намиращи се на територията, на която са разположени 13 села, обитавани от около 1300 души, чиято прехрана е свързана с езерото. „Хората и природата са преплетени. Тук водата ни свързва всички: вълци, мечки, птици и човешки същества“, отбелязва Мирсини Малаку, биолог и главен изпълнителен директор на Дружеството за защита на Преспа.

Усилия за спасяване на водния басейн

Опитите за спасяване на езерото продължават от 2000 г., когато трите държави, граничещи с неговите води, подписват съвместна декларация, целяща създаването на контролен орган за проекти за неговото опазване. В момента е в сила План за управление, който съдържа мерки за защита, разделени в три групи. Първите, които трябва да се реализират с най-голяма спешност, изискват 4,8 милиона евро. Следващите, които трябва да бъдат приложени относително спешно, изискват 5,9 милиона. За третата група мерки, чието изпълнение зависи от наличното финансиране, ще са нужни 6,9 милиона. През декември 2022 г. Давид Геер, посланик на Европейския съюз в Северна Македония, анонсира увеличение на финансирането, разпалвайки отново надеждата сред местните общности. „Спасяването на езерото означава спасяване не само на уникални природни и културни ценности, но и на нашия начин на живот“, коментират от Екологичното дружество в страната.