Медия без
политическа реклама

"Не подкрепям никого" е най-малката грешка сред толкова други

Това е протестен вот, който уж много гневните българи не ползват

Илияна Кирилова
Надеждата винаги е, че децата няма да бъдат толкова лековерни, колкото родителите им.

Човек може да защити логически всяко едно свое (без)действие. Правиш нещо - намираш аргументи защо. Правиш обратното - пак. Нищо не правиш - отново изнамираш доводи. Затова почти винаги споровете правилно ли е нещо, грешно, хубаво или лошо, нямат смисъл - те просто изразяват временната гледна точка.

В редовете по-долу ще защитя гласуването с "Не подкрепям никого". Не агитирам, нито имам предвид настоящите избори. Най-малко претендирам гледната ми точка да е универсална истина. Просто я съобщавам.

Най-напред да кажа, че съм изумен. Българинът е рядко мрънкащо същество. Той е вечно недоволен, особено от политиците. "Всички са маскари". (В някакъв вид споделям оценката - катеренето по стълбата на Смирненски те прави маскара). Но въпреки че мрази политиците, дойдат ли избори, българинът чинно се подрежда пред урните.

 

Подкрепя някой мразен

 

(Приказки за ниски активности са алабализми, защото избирателните списъци са раздути). На опашката едната част са твърдите електорати, феновете - те са ясни, няма смисъл да се коментират. Вторият вид са финансово мотивирани избиратели, също няма смисъл (нямам предвид само купените гласове, ами и редовата властова клиентела). Но третата част са колебаещи се търсещи хора; обикновено гласуват за кандидатите с огромен компромис -

 

eто тия хора са интересни

 

На маса се оплакват, негодуват от "липсата на избор", "ситуацията". "Само протест ще ни оправи!", "Революция!".. - пенят се. А станат ли от масата - "Абе за тоя ще пусна, въпреки че...,".  Компромис. Ето тук е изумлението ми - "Не подкрепям никого" е точно протестен вот. Срещу компромиса. Не е незаинтересованост, абдикация. Той е мнение. Шанс да отправиш апел.

 

Да бъдеш себе си.

 

Защо всички тия недоволни хора - от мрънкащи до много гневни - не го ползват?! Наистина недоумявам.

"Не подкрепям никого" бе въведен през 2016 г. От тогава около 3% средно на избори го ползват. Само 3% протестиращи?!

Но ще обърна внимание на още нещо интересно, чрез леко отклонение. "Не подкрепям никого" бе въведен като контрапункт на задължителния вот, след като законодателството въведе принудителни мерки. Разбира се, гласуването нито стана задължително, нито трябва. И ето тук е интересното  - до този момент, цели 25 години, "задължителното гласуване" бе една от мантрите, с които някакви политици лъготеха, че ще оправят нещата в България. Сума ти хора им вярваха. Правеха подписки, спореха... А когато бе въведено, не само нищо не се оправи, ама и вкупом всички забравиха, че са го припознавали за панацея. Смисълът бе единствено да послужи за кариера на съответните политици. С всичко това искам да кажа, че

 

политиците много лъжат; грубо, темелно -  а хората са лековерни

 

"Задължително гласуване", "Плосък данък", "Прогресивен данък", "Задължителна казарма", "Младите от чужбина да ни управляват"...  - единственият смисъл на всичките "панацеи" е някакви политици да просперират на гърба на народа. Като се изчерпи мантрата, друга идва. Ако някой политик си няма - измисля я.

 

3% протестен вот

 

на фона на всичко това, е една много добре свършена работа от политици, технолози, стратези и други шарлатани.

Връщам се отново пряко на темата. Да не би пък гневът на уж многото българи да е просто поза? Или, може би, те сами не знаят какво искат, какъв им е интереса? Според мен е второто. И ще го обясня опровергавайки доводите, които чувам срещу "Не подкрепям никого". Чувам, че:

""Не подкрепям никого" е все едно да не гласуваш"  - пълна глупост. Това е вот на човек, избрал да отиде до секцията, вместо да стои вкъщи. Вот чрез казване на нещо, не на нищо.

"Ама така си губиш гласа". Моля?! В кой точно случай печелиш чрез гласа си?

"Е, не може пък никой да не ти хареса. От толкова кандидати, все ще си избереш!..." Моля? Защо следва непременно да харесам? Търся други, взискателен съм. Претенциозен съм относно най-важното в гражданското поведение - да не давам току-тъй доверието си.

"Така нищо не променяш. Не гласуваш за бъдещето. Помагаш на статуквото". Наистина ли? В кой точно случай гласуваш за бъдещето? В кой точно вотът ти прави управлението по-некорумпирано и кадърно? Кога точно се е случило? А именно това трябва да е целта на гласуването, нали? Ако ще е

 

да сменим едно корумпирано некадърно статукво с друго

 

такова, какъв е смисълът?!

"Ама от сегашния управник по-лошо не може да е. Поне следва да опитаме с друго!". Или: "Тия новите са много зле, по добре да не опитваме. Дай за старите, поне ги знаем какви са!". И двата довода са прогноза, която може и да се сбъдне. Но е тип "звездите ми го говорят". Няма факти, чрез които предварително да прогнозираме по-добро бъдеще. Точно обратното - опитът, на който измамно се позовават тия логики, винаги говори, че

 

от трън следва глог -

 

независимо дали избираме нови лица или оставяме старите да се пенсионират. Но хората пренебрегват този свой личен опит по избори.

"Ама какъв протест е това? И 80% да гласуват с "Не подкрепям никого", избраните ще са избрани, загубилите - загубили. Няма смисъл, няма полза". Въобще не оспорвам. Но отново питам - в кой точно случай гласуването за някого води до смисъл, полза за гласуващия?

Цялото това недоверие в "Не подкрепям никого" се върти именно около ползата. Гневните търсещи алтернативи хора считат, че няма полза от него. Аз обаче твърдя, че нямат полза и подкрепяйки някого. При липсата на полза не стават ли по-глупави, подарявайки гласа си на кандидат, вместо да не го подарят? Отговорът май е реторичен. Хората съзнават в крайна сметка всичко това. Но защо избират да подкрепят, а не обратното? Отговорът: първо по инерция  и защото така са научени; второ, по-важно - защото ги е

 

страх да признаят пред себе си,

 

че политическата действителност ги прецаква. И си изнамират надежда, вяра, че не е баш така. Един път вярата е в "Да, по-добре младите от чужбина да ни управляват", втори път по избори: "И тоя кандидат не става, ама ще му дам шанс...". И т.н. Скоро хората се разочароват. И пак изнамират надежда, хващат се за нещо. Защото в самозалъгване животът е по-лесен, отколкото да си признаеш, че си прецакан.

Всичко това, разбира се, са много дълбоки психологически и философски теми. Всеобхватни. От тия без категоричен отговор, гласуването е дребнотемие сред тях. Със засягането им единствено казвам по темата: вот с "Не подкрепям никого" е възможно най-малката грешка, която може да се направи сред толкова много други; човек, отишъл специално пред урната, за да гласува по този начин, е много по-красив от оня, който не гласува - но също и от оня, който гласува за някого, знаейки дълбоко в себе си, че е безсмислено. По-красив е, понеже не е съучаствал лично за кариерата на нов измазник; осъзнава прецакването и чрез бюлетината опитва да му се противопостави.

Всичко това важи, ако човек е наясно със себе си. Ако не е, той е тесто, за което шарлатаните мечтаят. 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?