Политологът и управител на агенция "Алфа рисърч" Геновева Петрова е част от екипа й от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи. "Сега" я потърси за коментар преди наближаващите местни избори.

– Г-жо Петрова, 20 дни преди началото на предизборната кампания основните кандидати за кмет на София са ясни, освен този на ГЕРБ. Какво е обяснението?

– Очевидно това е политическо решение на партията. Далеч съм от мисълта, че те не са мислили по въпроса, но явно тактиката им е да изчакат последния момент за обявяване на решението си.

– Има мнения, че с това бавене Бойко Борисов отлага до последно момента, в който ще започне да се обсъжда в детайли наследството на Йорданка Фандъкова. Споделяте ли ги?

 – Не бих казала, че наследството на Фандъкова не е коментирано досега. Доста проблеми и въпроси, касаещи Столична община, вече са били поставяни. Стратегията на ГЕРБ в София явно е да се огледат заявените до момента кандидати и да се види как ще стартират, да се види кой с кого ще влезе в политическо противоборство. Не знам дали ви прави впечатление, но като че ли всички заявени до момента претенденти очакват да чуят кой е кандидатът на ГЕРБ и в това очакване не се влиза в някакъв по-сериозен идеен сблъсък. Може би единственото изключение е проф. Вили Лилков, който зае някои по-ясни позиции по отношение на кандидата на ПП-ДБ и "Спаси София" Васил Терзиев. Мисля, че ГЕРБ са напълно наясно с проблемите, които оставят в София, и допускам, че ще са подготвени да отговарят на атаки по тази линия.  

– Какъв човек очаквате да хвърли Бойко Борисов в битката за София?

– Очаквам да е човек, който има яснота и повече или по-малък опит в местното управление и в Столична община. Да е чисто партиен човек, а не популярна личност или независим. Очаквам да е типичният партиен кандидат. Много се спекулира с името на действащия председател на общинския съвет Георги Георгиев. Ако трябва визуално да опиша бъдещия кандидат на ГЕРБ, очаквам фигура, подобна на неговата. 

– Значи не виждате логика във версията, която също се появява, че Борисов може да подкрепи Вили Лилков?

– Мисля, че тази версия е спекулация, макар само да разсъждавам по темата. Мисля така по няколко причини. Първата е, че е възможно да имаме пореден нестандартен ход в годината на нестандартните решения, но едва ли от партията с най-голяма подкрепа на национално ниво, която участва в управлението на страната. И то за столичен кмет. За мен едно подобно решение нито би предпазило ГЕРБ от атаки, нито би помогнало да спечели доверието, което загуби в София през последните години. От друга страна, ако ГЕРБ подкрепи проф.Лилков, това не би било нелогично, но би било проблем от гледна точка на коалиционните партньори на национално равнище. Тази коалиция и без това често проскърцва по различни въпроси и едно подобно решение би се отразило не особено позитивно. В същото време смятам, че нито ПП-ДБ, нито ГЕРБ към момента имат интерес да провалят националното управление, особено преди местните избори. Друг е въпросът за поведението на двете формации на втория тур, какъвто се очертава. Тогава ГЕРБ биха могли да заемат различни позиции в зависимост от това кой ще отиде на балотажа. 

– Макар и условни, имате ли сондажи кой ще стигне до такъв в София?

– Не, ние нямаме наши собствени, но в медийното пространство се цитират мнения, че Васил Терзиев е един от водещите кандидати. Кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, също има шансове за втори тур. Всеки от останалите известни участници в София може би има своята електорална подкрепа, но все още ми е трудно да оценя шансовете им за балотаж.

– Значи не вярвате и на слуховете, че заради някакви договорки с коалиционните си партньори Бойко Борисов може да реши да не даде сериозна битка в София?

– Думите ми до момента не отхвърлят подобна възможност, но евентуално решение на ГЕРБ да не се противопостави сериозно в София, не означава задължително да нямат собствен кандидат. Това са две различни неща.

– По какво ще разберем тогава, ако Борисов е решил да не се бори за София? 

– По кампанията. Също и по кандидатите, които ще бъдат издигнати, но и по самата кампания. Ако тя е в посока да сме по-позитивни и диалогични към конкурентите, тогава най-вероятно няма силен хъс за победа на всяка цена. Обратно, ако кампанията мине с остри противоборства, значи тази теза също е част от спекулациите. Нека обаче имаме предвид и нещо друго. Не бива да изключваме възможност по-сериозно политическо съревнование да дойде от страна на други кандидати. Например към момента повечето наблюдатели не оценяват проф. Лилков като фаворит. В същото време именно той е човекът, който може да мобилизира подкрепа за себе си. Ако има място, в което т.нар. синя идея все още е жива, то това е София. По тази линия именно от него може да се очаква по-остро политическо противоставяне. Разбира се, това ще зависи от кампанията, която той ще избере да проведе. Казвам това, за да стане ясно, че битката за кмет няма да е единствено между двете водещи политически сили. А специално на тези избори ще има и нещо по-важно от това кой ще е кметът на даден град.

– Какво е то?

– Как ще се разпределят силите в общинските съвети. Дали г-н Терзиев или негов опонент от ГЕРБ ще стане кмет на София, той ще трябва да работи с общинския съвет. Докато ГЕРБ доминираха, те имаха и кметовете, и мнозинства в общинските съвети. Сега с промяната в електоралната структура и с изравняване на позициите, независимо дали спечели листата на ГЕРБ-СДС, или на ПП-ДБ, на новия кмет ще му бъде много по-трудно да сформира мнозинство около себе си. Дори Борис Бонев от "Спаси София" да стане шеф на СОС, ако той не колаборира с ГЕРБ, както той казва, че никога няма да направи, то тогава как ПП-ДБ и "Спаси София" ще управляват? С кой друг ще направят мнозинство? С БСП? Едва ли ще успеят да осъществят стабилно мнозинство. Същото ще е на много други места в много други общини. На никого няма да му е лесно да управлява, освен ако първата и втората сила не се съберат, както е в парламента. Много от следващите общински съвети ще приличат на националния парламент. Ще са нужни множество малки местни "слобки", това показват електоралните нагласи. Може би изключение ще направят само тези общини, в които традиционно управлява ДПС.   

– Печелят или губят ПП-ДБ от това, че издигнаха доста рано Васил Терзиев? Как оценявате кампанията му до момента и това ли беше кандидатурата, която ще мобилизира максимален брой софиянци срещу ГЕРБ?

– Ако започнем отзад напред, на изборите ще видим дали това е била печелившата кандидатура. По въпроса с времето, мисля, че проблемът с тази кандидатура изникна не от това, че беше обявена рано, а че беше представена като дясна кандидатура. Всъщност тя провокира точно десните избиратели. Провокира ги не просто с подробностите от биографията на близките на Терзиев, а и с детайлите от неговата бизнес биография в началото на кариерата му. За мен проблемът не е във времето на обяването на номинацията на човек, който е добре познат преди всичко в определени професионални среди. Проблемът е в пропуска или грешката, че не са обмислени докрай детайлите от биографията му, които биха могли да предизвикат в типичните десни избиратели реакция, различна от това да го подкрепят. 

– Справя ли се Терзиев да ги убеди, че той е подходящият човек?

– Боя се, че не виждаме такова нещо. Факт е, че бяхме в летен сезон, но не виждаме особено голяма активност от него в тази посока.

– Може ли кандидатът на БСП Ваня Григорова да повтори резултатите на Мая Манолова преди 4 г.?

– Към момента само бихме могли да спекулираме дали тя има шансове за балотаж. Бидейки подкрепена от най-различни леви формации, тя има шансове да консолидира избирателите в този спектър. Да не забравяме обаче, че за тях тя се конкурира и с Васил Терзиев. Иронично е, че той се обръща към десните гласоподаватели в столицата, а в същото време млади хора с леви убеждения, който на парламентарни избори подкрепяха ПП и ДБ, сега биха подкрепили Терзиев. Така Григорова и Терзиев ще се сблъскат за тези избиратели. Засега Григорова е позната повече в битието си на синдикалист и тепърва ще бъде опознавана като политик. Нямаме представа как тя ще се справи с това предизвикателство, докато Мая Манолова вече имаше достатъчен опит.

– На национално ниво процесът по номиниране на кандидати за кметове не върви ли също доста бавно?

– Може би на всички ни се иска вече да имаме яснота накъде вървят нещата. Нека обаче си дадем сметка, че след като номинациите се движат в рамките на обявените срокове, то значи това е нормалният темп. Да, наистина изглежда, че кандидатурите се заявяват много късно, но това не са първите подобни избори. Изключения може би правят само действащи кметове, които вече се заявявиха за нов мандат.

– Виждате ли градове, в които отсега се очертават особено оспорвани битки?

– Със сигурност ще има и те ще бъдат повече в сравнение с последните няколко местни избори, когато ГЕРБ управляваха с по-малки коалиционни партньори и когато те бяха партията с отчетливо по-голямо влияние в страната и по общини. Сега ситуацията е различна. ГЕРБ продължава да е партията с най-голяма подкрепа, но вече преднината не е с толкова значителна. Това е задължителна предпоставка за оспорвани кметски избори на много места. По традиция погледите са отправени към големите градове, но подобно развитие можем да очакваме и в по-малки. Доколкото много от кандидатите още не са обявени, не бих си позволила да коментирам, че, да речем, в този град ще има оспорвана битка, а в другия няма да има. Позициите обаче са толкова сближени, че презумцията е за оспорваност. Лично аз очаквам, с малки изключения, в повечето големи градове да се стигне до балотаж. 

– Дори и в Бургас, където кметът Димитър Николов вече се заяви, а ГЕРБ го подкрепиха въпреки първоначалния анонс на Борисов, че няма да го направят?

– Затова казах - с малки изключения. Но като цяло ще е изненадващо, ако много градове бъдат спечелени още след първия тур. В Пловдив има немалко неща, за които може да се влезе в по-сериозно противопоставяне. Също и във Варна. 

– Виждате ли Румен Радев като активен играч на тези избори със свои кандидати, за каквото се говореше през годината?

– Президентът се опитва активно да е част от вътрешната политика. И то не просто в рамките на конституционните му правомощия, а и отвъд тях. Това е не само на тези избори, но и във всички избори, които се проведоха от 2021 г. насам. За мен той също ще се опита по някакъв начин да има влияние в местната власт. Не казвам непременно, че това ще стане чрез формирането на някакъв единен субект, зад който да се вижда той, както стана при "Продължаваме промяната". По-скоро смятам, че тези местни избори ще се използват от президента и хората около него като тест доколко има потенциал за влияние. 

– Може ли събития в националната политика да окажат съществено влияние до вота?

– Винаги може, особено ако станем свидетели на не особено приятни политически сблъсъци със скандален привкус. Що се отнася до управлението на страната и работата на правителството, това в по-малка степен би могло да се отрази. Но пак е възможно да повлияе преди всичко на ПП-ДБ, които са мандатоносители и които ГЕРБ доста елегантно натовариха с отговорността за националното управление. Да не забравяме, че ПП за пръв път се явяват на местни избори, които са специфични. ДБ биха могли да им помогнат, но техният опит е ограничен в няколко по-големи общини. Проблемът е, че дори ние още не знаем дали те ще бъдат навсякъде заедно и с кои биха били на местно ниво. Така или иначе обаче, те са управляващи и всяка грешка би рефлектирала повече върху тях, отколкото върху ГЕРБ.