Тъй като липсва консенсус сред магистратите за бъдещето на Висшия съдебен съвет (ВСС), депутатите ще гласуват по съвест промените в Конституцията, след което ще чакат евентуалната намеса на Конституционния съд. Така обобщи предстоящия ход на реформата в основния закон председателят на парламентарната конституционна комисия Радомир Чолаков в края на днешното й заседание.

На него се проведе третото и последно обществено обсъждане на конституционния проект, внесен от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Проектът предстои да бъде гласуван на първо четене този петък. Всъщност, това е второ първо четене – проектът влезе в пленарната зала на 6 октомври, но тогава не събра нужното мнозинство от три четвърти, което не позволи бързото му приемане. Сега, два месеца по-късно, той ще бъде гласуван отново. Този път ще бъде приет, тъй като сега процедурата позволява да бъде одобрен с гласовете на две трети от депутатите – а с толкова управляващото мнозинство разполага.

Днес Чолаков обяви, че консенсус е постигнат „в много голяма степен“, както се изрази, за промени, засягащи прокуратурата и главния прокурор, правомощията на правосъдния министър и приемането на индивидуалната конституционна жалба. Шефът на комисията недвусмислено каза, че президентът Румен Радев няма защо да се безпокои, че ще пострада от конституционната реформа. „Хората с близки контакти с президентската институция нека да предадат, че няма страшно – няма да бъдат засягани правомощия на президента“, ангажира се той.

Чолаков обаче заяви, че е разочарован от липсата на съгласие между магистратите и експертите по най-важния и щекотлив момент на реформата – разделянето на Висшия съдебен съвет на отделни съвети на съдиите и на прокурорите. Проведеният дебат в конституционната комисия в края на ноември показа, че дълбоките разногласия по въпроса остават. „Даже някои консенсуси, които съществуваха, започнаха да се разрушават в хода на дебата“, отбеляза недоволно днес шефът на комисията.

„При тази ситуация, при която има диаметрално противоположни виждания по ключовия елемент на реформата, единственото, което остава на народното представителство, е да приеме по съвест предложения, които намери за добре. От тук нататък е въпрос на индивидуална съвест на народните представители. И ще оставим на Конституционния съд. Ако ние някъде сгрешим, нямаме нищо против да бъдем коригирани от него. Ако реши да не ни коригира, значи сме били прави“, посочи Чолаков. Той е депутат от ГЕРБ-СДС и изразява мнението на формацията по въпроса. Представителите на ПП-ДБ и ДПС не се обадиха, което означава, че казаното от Чолаков трябва да се възприеме и като позиция на цялата конституционна комисия.

Тук му възрази конституционалистът Пламен Киров, който влиза в обществения съвет към комисията. Той директно предупреди депутатите, че ако Конституционният съд отхвърли предложенията им, тогава разпоредбите в основния закон, засягащи съдебната власт, „ще се превърнат в швейцарско сирене“. „Такива дупки ще се отворят в нея, че може да се окаже, че съдебната власт няма да може да функционира ... Може да стане много голяма беля, която да се поправи с нова процедура за промени в Конституцията“, добави Киров.

Чолаков философски коментира: „Ако това е така, а аз допускам, че е така, и Конституционният съд се въздържи да коригира нашата воля, в редки случаи завършваме изказванията си с „Бог да ни е на помощ, Бог да пази България“.“ И закри заседанието на комисията.

ПЪЛНО НЕВЕЖЕСТВО

Една трета от българите не могат да отговорят на въпроса дали промени в Конституцията въобще са необходими. Това показа национално представително социологическо изследване по темата, поръчано от Българския институт по правни инициативи. Според проучването, публикувано днес, 18.7% от анкетираните са категорични, че трябва да се приеме изцяло нов основен закон. 35 на сто са съгласни на частични промени в действащите конституционни текстове. 14.4% смятат, че изобщо не трябва да се отваря темата. А цели 31.9 на сто нямат мнение по въпроса.

Всъщност, изненадващо е, че само толкова не заемат ясна позиция. Защото според проучването 47.2% от анкетираните признават, че не знаят нищо за предлаганите конституционни изменения. Други 47.9% твърдят, че имат само най-бегла представа какво включва конституционният проект. Едва 4.9 на сто заявяват, че са напълно запознати с предложенията.

Още по-фрапиращо е, че общо около 63% заявяват, че се интересуват от промените в Конституцията (52 на сто - донякъде, а 11 на сто - в голяма степен). В същото време обаче се оказва, че 9 от 10 не са наясно за какво става въпрос. Но имат и мнение какво да се постигне с промените - реформа в съдебната власт, засилен контрол на главния прокурор и промяна на политическата среда.