В конституционния дебат призивите да се обезсили фигурата на главния прокурор започват да отстъпват на мястото на компромиси. В парламента се оформя консенсус, че единството на прокуратурата трябва да се запази, като паралелно се търси начин шефът й да не e всевластната фигура, която е сега.

Това пролича на днешната дискусия в парламентарната комисия по конституционни въпроси. Макар че беше обявен като обществено обсъждане, дебатът включваше почти изцяло представители на съдебната власт и техните професионални организации.

Според действащата Конституция главният прокурор „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Според промените в основния закон, които внесоха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, този текст трябва да отпадне изцяло. Вместо това се предвижда главният прокурор да остане единствено административен ръководител на върховната прокуратура.

ПОЗИЦИЯТА НА ПОЛИТИЦИТЕ

На днешното обсъждане се видя ясно, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ възнамеряват да коригират предложението си. Десният депутат Надежда Йорданова, която е бивш правосъден министър, напомни, че главният прокурор е свръховластен, но в същото време призна, че предлаганото в конституционния проект решение е неудачно. По-конкретно, тя посочи, че трябва да се търси друг подход по отношение на методическото ръководство на главния прокурор над останалите прокурори, за да се гарантира, че те прилагат еднакво закона.

„Трябва да се преосмисли така, че да не се създава абсолютен риск във всеки един окръг или апелативен район прокурорите и следователите да прилагат закона както те си решат, и да се създадат условия за противоречиво прилагане на закона, не дай си боже, за феодализация“, смята Йорданова. Тя обаче не представи конкретни редакции.

На същото мнение беше и Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС – също бивш правосъден министър, което показа, че партньорите в сглобката са стиковали предварително позициите си. Тя побърза да уточни, че това не означава, че вносителите ще се откажат от намерението си да лишат главния прокурор от безконтролната му власт.

Захариева изтъкна, че фразата в Конституция, че „главният прокурор осъществява надзор за законност“, създава възможност за превратни тълкувания – като че ли шефът на държавното обвинение може да дава конкретни указания по конкретни дела на подчинените си. В същото време, тя допълни, че вносителите нямат намерение да лишат прокуратурата от възможността да сезира съда за незаконосъобразни актове. Депутатът от ГЕРБ-СДС също не даде конкретни предложения за промени.

От ДПС запазиха мълчание по казуса. А позицията на движението е важна, тъй като без неговите гласове промените в Конституцията не могат да бъдат приети.

ПОЗИЦИЯТА НА ПРОКУРАТУРАТА

От прокуратурата бяха много доволни от чутото. „Прекаленото орязване на правомощията на главния прокурор и децентрализацията на прокуратурата ще доведе до феодализация и създаването на 28 главни прокурори по места. Трябва да се засили контролът над прокуратурата, не над главния прокурор“, заяви пред депутатите зам.-главният прокурор Мария Павлова. Това е мнение, което публично е споделял и настоящият шеф на държавното обвинение Борислав Сарафов.

Павлова призна, че общият надзор за законност „излезе доста от границите, за които е замислен“. Но побърза да посочи, че разписаните конституционни правомощия на главния прокурор не се толкова широки, и проблемът по-скоро трябва да се търси в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Такова мнение се оказа, че споделя и председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС. Той заяви, че очаква „пестеливи“ промени в Конституцията, след които незабавно да започне работа по поправки в ЗСВ.

ПОЗИЦИЯТА НА МИНИСТЪРА

В обсъждането се включи и правосъдният министър Атанас Славов. Той намекна, че не одобрява отстъпление от досегашните предложения. По отношение на надзора на законност той посочи, че вносителите на конституционния проект "правим крачка назад, но не стигаме дотам, че да кажем, че има 28 самостоятелни прокуратури". Славов посочи, че е необходим по-развит механизъм за приемането на методическите указания, така че да бъде ясно, че "това не са указания по конкретни дела, а квазинормативни стандарти за разследване на определени престъпления". И допусна, че може някакъв вид колегиум или общо събрание да ги приема.

Конституционната комисия ще проведе още няколко подобни обсъждания по различните аспекти на реформата. За следващото заседание е предвидено да се дискутира планираното разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийски и прокурорски.