ПП и ДБ отнесоха доста хули относно кандидат-кмета си в София, обаче едно нещо не може да им се отрече - вече са издигнали човек. Защото кандидатите в страната се броят на пръсти. На сергията е пусто. И въобще не иде реч само за ПП и ДБ. Кметски избори без кандидати за кмет - такава е ситуацията два месеца по-рано.

Единствено в Пазарджик надпреварата е придобила нормални за периода контури (състезават се настоящият кмет Тодор Попов, Петър Куленски от ПП, областният управител от времето на Радев Трендафил Величков, общинският съветник Чавдар Чавдаров; най-вероятно и достигнатият балотаж преди 4 години Благо Солов).

Другото е нищо
 

В София (освен Васил Терзиев), Ваня Григорова е полуиздигната, Вили Лилков на 90%. В Пловдив, Варна, Русе няма кандидати, по 1 са в Бургас (Константин Бачийски, ПП) и Стара Загора (председателят на общинския съвет Мария Динева, "Народен съюз"). На още 2-3 места ПП каза име, настоящият кмет се е самообявил, или бившият областен управител... Такова е положението в 265 общини. Говорейки за партии обаче, следва да се отчете

едно голямо изключение

Налице е формация, която още от пролетта официално обяви кандидати; и вече ги има в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Шумен, Кюстендил... - "Възраждане". Издигането на кандидати тогава, когато му е времето, популяризирането им, а също и на приоритети от националистическата формация - срещу тоталната липса при останалите - това до момента е най-ярката черта в партийната конкуренция за местния вот.

Понеже все пак в медиите валят имена, е нужно да се направи уточнение: личното желание или номинация от структури не значат издигане; в следващите седмици на едни места

ще изпадат фигури, другаде - ще се роят

В БСП например общинските конференции нямат значение, на финала Нинова драска с големия молив. Бойко Борисов пък ще съобрази с взаимоотношенията в "сглобката". Така някъде може да видим двама кандидати на БСП (както Варна 2019 г.), или пък ГЕРБ да не се натегне тук-там в името на коалиционната заедност (Пазарджик, Добрич 2015 г.). С една дума - два месеца преди вота, когато всичко следваше да е ясно, нищо не е ясно.

Това не е нова ситуация, разбира се. Стара практика е час преди финала на регистрацията водеща партия да не знае кого ще регистрира в съответната община. Хаосът при листите е винаги още по-драматичен. Играят личностни взаимоотношения, олигархии, пари... Но сегашното положение е интересно в два контекста. Първо,

уж на терена имаме нещо ново, промяна някаква

И нейните формации щяха да правят нещата честно, прозрачни, културно - в името на гражданите. Не стана. Вторият момент е вече споменатият - стройният партиен живот на намиращата се в подем "Възраждане" се неглижира от конкурентите, а и политическите наблюдатели. Няма да е чудно, ако накрая настане всеобща изненада за нещо, което се е развивало пред очите на всички.

Но чисто партийните проблеми, сметки или тегоби на отделните кандидати са малкият проблем в картината. Големият е, че не остава време за същинската част от кампанията (каквато би следвало да е) - предизборните програми.

Една програма следва да се представи, дискутира,

нещо от отпадне, друго да се добави... - в диалог със симпатизантите и по-широкия обществен кръг. Кога точно ще се случи без кандидати?! Отделно, и по самите претенденти следва да се работи (реалност, образ, минало...), защото хората винаги имат въпроси - и за това няма време. Всичко това не значи, че изборите няма да излъчат триумфални победители и вечно "ограбените от мафията" неудачници. Ще има, разбира се

"у!, а! долу!, горе!" - 

лумпенизираните агитки ще си крещят. Но отново ще е за сметка на смисъла в политиката, какъвто трябва да е - изборът на хора и програми да се състои информирано с водеща роля на гражданите. При това не на тия граждани, за които имена и програми нямат значение (въпросната лумпениада, похлупак на партийните гърнета). А на останалите 99%.

За безсмислието допринасят и лансираните теми, доколкото ги има. Извинявайте, но ако споровете за местните избори се въртят около съветските паметници и Путин, то по-добре да си пуснем да слушаме релаксираща филипинска музика. Не знам каква е тази музика, вероятно и вие - но със сигурност ще е по-смислена от точни тия спорове за местните избори.