Роман Абрамович за пръв път даде индикация, че може да се раздели с любимата си "играчка" - футболен клуб "Челси". Информацията на Bloomberg Businessweek идва изненадващо, тъй като се считаше, че руският милиардер няма никакво намерение да се отказва от отбора, който купи през 2003 г. за $223 млн. Сега обаче неофициални информации сочат, че Абрамович е ангажирал консултант по инвестиционни сделки от Ню Йорк да провери варианти за пълна или частична продажба на "Челси", който през юли т.г. бе оценен от сп."Форбс" на $2.06 млрд. 

Дори вече е имало сериозна оферта, която е била отхвърлена от олигарха. Тя е дошла от британския предприемач Джим Ратклиф, който е предложил $2.68 млрд. за лондонския клуб, което би било най-скъпата сделка за спортен клуб в историята. Абрамович обаче не е приел, а е поставил доста по-висока цена - $3.9 млрд. 

В потвърждение на намерението на руския бизнесмен да сложи край на "брака" си с "Челси" е и решението да преустанови дейностите по проектирането на новия стадион на клуба, чиято прогнозна стойност бе $1.33 млрд. Според в."Таймс" това действие е било и

заради отказа да бъде издадена нова инвестиционна виза

за Абрамович от страна на британските власти. Именно това може и да е повод за желанието за продажба на "Челси".

Цената е огромна, но това не е учудващо. От 2003 г. насам, при управлението на Роман Абрамович, "Челси" натрупа много успехи (респективно сантименти за бизнесмена) - 5 шампионски титли и 5 трофея ФА къп, 3 купи на лигата и 1 от Шампионската лига. А дотогава "сините" бяха ставали само веднъж шампиони, през далечната 1955-а. Извън дългата суша клубът бе и близо до фалит. Тогава обаче дойде голямата промяна. Наложен бе нов бизнес модел, при който задълженията бяха бързо покрити благодарение на огромното състояние на Абрамович. И отново, благодарение на него, започнаха да се пръскат щедри пари за известни футболисти. Дори се появиха съмнения, че се купуват играчи в повече, за да не отидат те при конкурентите. В популярната култура клубът бе наречен "Челски" - паралел с руския произход на инвеститора. Случващото се настрои много фенове срещу "Челси". И когато привържениците на отбора запеят "Ние спечелихме всичко!", често им отвръщат "Вие купихте всичко!" Но заради постигнатите успехи, феновете на "Челси" преглъщат това и продължават да обичат Абрамович въпреки неговите проблеми с британските власти.

А положението на бизнесмена е усложнено предвид

неговите близки отношения с руския президент Владимир Путин,

на фона на водената в момента нова студена война. Както впрочем и на други негови заможни сънародници, пребиваващи във Великобритания. Министърът по националната сигурност Бен Уолъс вече даде да се разбере, че в последната година са отправени доста неприятни въпроси към богатите руснаци, живеещи на Острова, относно произхода на техните средства. И бе подчертано, че кралството си запазва правото да отказва визи.

Абрамович реагира на това, като си закупи имот в Тел Авив и придоби израелско гражданство, което му дава право за свободно пътуване до Великобритания и шестмесечен безвизов престой там. Между другото със своето състояние от $14.7 млрд. той се превърна автоматично и в най-богатия израелец. Но това към момента не изглежда достатъчно да превъзмогне неприятелския климат срещу руските капитали в момента на Острова. А по ирония на съдбата, мнозина експерти по руска политика съзряха през 2003 г. в купуването на "Челси" ход на Абрамович, целящ застраховка от него страна в случай, че Путин снеме доверието си, както направи с други руски олигарси.

Но съвсем бързо "Челси" се превърна в страст на Роман Абрамович, което се четеше и по реакциите му, докато гледа мачове на отбора от ложите на ст. "Стамфорд Бридж". И близки до него уверяват, че той няма да понесе леко раздялата с "Челси". "Ако посетите неговите имения или яхти, ще видите как във всяка стая има телевизори, на които почти винаги се излъчват футболни мачове", допълват източници, близки до богаташа.

Абрамович дори често е правил нещо нетипично за собственици на клубове - да посещава тренировъчната база и да следи заниманията на тима си. Той също така често провежда лично интервюта с потенциалните нови мениджъри. Така инстинктивно решава да се довери на Жозе Моуриньо през 2004 г. и португалецът му носи три титли на Англия. Не е рядкост Абрамович да кани треньорите в имението си в Кенсингтън, като дори ги превежда през подземен вход, за да ги предпази от очите на пресата. Вниманието към мениджърите обаче е обвързано и с

желание за непрестанни успехи

Това води и до импулсивните решения да уволнява. За доказателство - настоящият мениджър Маурицио Сари е 11-ият през 15-те години от ерата "Абрамович" в "Челси".

И все пак той най-често сполучва с треньорите, изключвайки авантюрите с Луиш Фелипе Сколари, Андре Вияш-Боаш и Рафаел Бенитес. На обратната страна на везните стоят успехите с Гуус Хидинк, Карло Анчелоти, Роберто ди Матео, Антонио Конте и Моуриньо, естествено.

Едно нещо обаче Абрамович не успя да постигне с "Челси" - клубът се оказа на печалба преди облагането с данъци единствено през 2014 г. Но може би още от самото начало приходите не са били водещ интерес при богаташа. Макар че той може изведнъж да се окаже на голяма печалба, ако успее да продаде отбора на поисканата от него цена. Близки до Абрамович твърдят, че той през цялото време е искал да изгради имидж с "Челси", да остави диря в историята на клуба, да го превърне в своя визитка. Но в крайна сметка изглежда, че ще получи не търсената морална изгода, а чисто финансовата - от продажбата.