Съставът на Нова Зеландия от няколко месеца вече не е най-успешният национален ръгби отбор в историята със своите 3 световни титли, след като бе изместен от Южна Африка, който сега е единственият четирикратен шампион на планетата. Но определено новозеландците са най-обичаните по света.

Интересно е да се знае на фона на днешното чувствително общество, че прозвището All Blacks не съдържа и помен от расизъм. За пръв път това наименование е използвано като игра на думи. По време на турне на отбора във Великобритания през 1905 г. на журналистите прави впечатление ултразащитният стил на новозеландците. Сякаш всичките 15 играчи били прибрани назад (или All Backs). Заради грешка в печатницата обаче излиза изписано All Blacks. Разбира се, това се съчетава идеално с чисто черните екипи. Които, впрочем, не са 100% черни. На тях има и стилизирано изображение на сребърна папрат - един от символите на Нова Зеландия.

Но тайната на успеха на All Blacks не е нито екипът, нито дори традиционният танц хака, а уникалният начин за използване на човешкия потенциал в голям отбор. Той може да се синтезира в шест основни правила, които са като неписан закон.

1. Не бива да си твърде голям за малките неща

Новозеландците са действително най-популярният отбор в света, а в значителни периоди - най-добрият. Но дори и след важна победа те не си позволяват отпускане и надменност. Напротив - помощниците на главния треньор, кондиционният специалист, а след това и самият селекционер говорят какво им е харесало и какво може да се подобри. След това ръгбистите започват да чистят съблекалнята си. Да почистваш след себе си след мач, да вършиш работата си до край и да не се мислиш за звезда - това е фундаментът на този отбор.

"Ти не очакваш някой да свърши работата вместо теб, научаваш се да не очакваш всичко да ти бъде предоставено. Ако имаш лична дисциплина в живота, значи си по-организиран на терена. Ако искате играчите да действат заедно, накарайте ги да го искат. Никой не се нуждае от група индивидуалисти. Този принцип няма да носи победи във всеки мач, но ще сплоти отбора в дългосрочен план", заявява легендарният Андрю Мертенс, който има 70 мача за тима и е №2 в историята на страната по отбелязани точки.

2. Никакви "задници" в тима

"Ако нещо не е от полза за отбора, не го казвайте и не го правете. Всеки има своята роля и, ако уважавате всички останали в групата, вие правите нещо повече", продължава Мертенс. Да чистиш съблекалнята след мача не означава смирено да се подчиняваш на всяка дума, а че просто поставяш интересите на отбора над своите. Защото на всички в Нова Зеландия е ясно, че да играеш в националния ръгби отбор е специална привилегия.

"Това е най-привилегированият отбор в света. Трябва да спечелиш правото да бъдеш в него", потвърждава един от бившите треньори на тима - Уейн Смит (2000-2001). Именно той въвежда "Ръгби клуба" - начин за общуване между лидери и новобранци в неформална обстановка с цел укрепване на хоризонталните връзки извън терена и позволяване на играчите да се забавляват в рамките на допустимото.

А в неформална обстановка се проверяват нагледно човешките качества. "Задниците", които са с неподходящ характер, просто няма да бъдат приети в националния отбор или вече няма да бъдат викани след първия тренировъчен лагер. Характерът и атмосферата в отбора са по-важни от всеки един играч, колкото и талантлив да е той. Неслучайна е маорската поговорка He iti wai kowhao waka e tahuri te waka ("Дори тъничката струйка вода през малка дупка може да потопи кануто").

3. Отговаряй на очакванията

Всеки играч, повикан в състава на All Blacks, е наясно с целите - победи над Южна Африка, Австралия, Англия, Франция, Уелс... Загубите на 1/4-финал и дори на 1/2-финал на световно първенство се приемат за провал.

"Когато играеш за All Blacks, ти се дава да разбереш, че трябва да помниш по-добре загубите, отколкото победите. Ти се направляваш от опасението, че може да направиш нещо нередно. А това те принуждава да се подготвиш както трябва. Ако сте честни със себе си, ще превърнете заплахата от провал в мотивиращ фактор. Ние казваме, че не трябва да бъдем добри за Нова Зеландия, а да бъдем страхотни. Не спирайте, след като постигнете целите си. Целете се по-високо", споделя друг легендарен ръгбист - Шон Фитцпатрик, световен шампион от 1987 г. и бивш капитан на тима.

Затова и играчите в черни екипи си внушават, че просто не могат и не бива да загубят. Друга маорска поговорка гласи - whaia te iti kahurangi: ki te tuohu koe, me he maunga teirei ("Цели се в най-високия облак. Ако не го улучиш, то ще уцелиш високата планина").

4. Тренирай да работиш под напрежение

Да правиш повече означава всеки ден да работиш на тренировки. Но не просто да се подготвяш да бягаш по-бързо, да участваш по-добре в схватката или да хвърляш топката по-точно. А да тренираш под напрежение.

"Да вземаш мъдри решение е по-сложно, отколкото да играеш. Ние създаваме неочаквани събития, като принуждаваме играчите да решат възникналите проблеми", разказва Уейн Смит.

И колкото повече изненади са отработени на тренировки, толкова е по-просто да се възприемат те по време на мач. Така, независимо от натиска (който новозеландците наричат привилегия, а не проблем), играчите на All Blacks успяват да играят с хладен ум и да съхраняват ясна мисълта си.

А какво е под натиск ли? Разказва Греъм Хенри, треньор на Нова Зеландия между 2004 и 2011 г.: "Напрегнат мач, в който можеш да бъдеш прецизен, е точно обратното на "По дяволите, трябва да спечелим сега, вижте таблото, шибаното 8:8 е, в лайна сме!" В такъв момент като втория случай замръзваш, задушаваш се, спираш да вярваш на съотборниците си."

Затова и целта на All Blacks е ръгбистът да не бъде прекалено мотивиран, а да се зареди, да намира нови сили и да съхрани мисълта си чиста и спокойна. Друг легендарен играч на отбора и също бивш капитан - Ричи Маккоу, обяснява как под напрежение започва да диша бавно и съзнателно, прехвърляйки вниманието си върху краката или върху топката в ръцете, да гледа към трибуните или да мисли как да движи пръстите си. Това са и част от техниките, които връщат хладния ум и обичайното игрово състояние на новозеландските ръгбисти при критични ситуации на терена.

5. Делегирай отговорност

Новозеландците не винаги са били пример за хладнокръвно справяне с трудностите. След загуба с 26:40 при гостуване срещу Южна Африка през 2004 г. играчите на All Blacks се напиват зверски в местен хотел. Дори един от южноафриканските национали трябва да вади от храстите свой доскорошен съперник на терена, за да не се задави в повърнатото.

Тогава митичният капитан на тима Тана Умага споделя, че вече не изпитва удоволствие да играе ръгби, не иска и дори се страхува да излезе на терена. Отборният дух на Нова Зеландия се срива и се налагат спешни мерки. Новият треньор, споменатият Греъм Хенри, събира спешен съвет с участието на помощниците си Уейн Смит (предишен селекционер) и Стив Хансен (бъдещ), капитана Умага и неговия подгласник Ричи Маккоу.

Всички те се обединяват, че трябва да се работи над вътрешната култура, да се зададат цели пред играчите, за да се мотивират допълнително. В тима са избрани нови лидери и на тях им се делегират част от отговорностите, за да могат отговорните лидери да създадат други лидери.

Започва се с малки стъпки, като например седмичната разстановка:

неделя: сутрин - възстановителна тренировка, вечер - планиране на седмицата с група от лидери

понеделник: лека тренировка и работа върху психологията

вторник: тренировка в зала с тежести и отработване на стандартни положения

сряда: почивен ден

четвъртък: сутрин - работа върху технически аспекти, вечер - интензивна тренировка

петък: капитанска тренировка, която се води от лидерите на тима

събота: сутрин - разбор на дъперника и кратко отработване на някои технически аспекти, вечер - мач

Треньорите задават целите и параметрите, а отговорността за детайлите пада върху отбора. Затова и треньорите на All Blacks не държат мотивиращи речи пред играчите. Това е време за самите ръгбисти - да помислят, съсредоточат и настроят върху мача.

Това двустранно управление и отговорност променят средата. Вече не треньорите, а отборът проверява характера на играчите. Ръгбистите сами виждат кой и как се влага в тренировките и могат откровено да говорят за това помежду си.

"За всеки играч беше разработен игрови профил. Той се състои от 7-8 важни точки и е като ежедневна карта за самоусъвършенстване. Ако всеки състезател подобри показателите си с 5 или 15%, то това помага на целия отбор да стане по-силен. Ако всички проценти се съберат, то се получава впечатляващ рецултат", обяснява Греъм Хенри.

6. Създавай култура и ритуализирай

Целият свят дотолкова е привикнал с ритуала хака, изпълняван от новозеландците, че звучи странно как самият отбор едва не се отказва в един момент да изпълнява този танц.

"Хората дори не подозират колко близко бяхме до това напълно да се откажем от хака. Загубихме същността и разбирането. Водещи играчи казваха: "В лицата ни се навират камери, а ние искаме всичко това да приключи възможно най-бързо и играта да започне. И като цяло този ритуал не е за нас, а за маорите", разказва Гилбърт Енока, ментален треньор на новозеландците.

Тогава треньори и играчи сядат заедно и започват да обсъждат какво значи за тях да си новозеландец и играч на националния отбор. Заедно с тях е и Дерек Лардели, изпълнител на маорски танци, който прави и маорски татуировки, също така изследовател на вакапапа (генеалогия и наследство на маорите).

Всички те заедно избират нова хака - "Капа о панго". "Това стана начало на мощно възраждане. Ние отново станахме отново едно цяло, защото възстановихме връзките и с маорите, и с другите култури. Сега всички могат да кажат: да, това го разбирам, това са моите думи, моята страна и земя", разказва друг бивш капитан - Антон Оливър.

Има и други символики. В националния отбор на Нова Зеландия има дълго ленено въже, сплетено от три нишки. Черната символизира наследството, името и цвета на екипа, сребристата е в чест на новозеландската папрат и червената - в чест на кръвта, защото независимо от произхода си, всички в този отбор имат една и съща кръв на цвят.

На това въже се връзват различни лентички в чест на победите. Синята е за успех над Аржентина, червената - над Англия, лилавата - над Уелс, и т.н. След загуба се връзват черни лентички. Въжето се взима за всеки мач на отбора, за да напомня на играчите за наследството преди тях.

Играчите се отнасят с голяма почит към екипа си. "В отбора си говорят, че всеки един не е притежател на фланелката, а неин носител. И задачата на всеки е да продължи наследството като го обогати", казва Греъм Хенри. Когато през 2011 г. Хенри се оттегля от поста си, той е петкратен носител на званието "Треньор №1 в света" за последните седем години. Той завършва преустройството на отбора, който в резултат на това побеждава в 85.4% от мачовете. Постът му се поема от Стив Хансен, който подобрява процента на 86.9 и печели световната титла през 2015 г. Напоследък имаше нов спад (69.5%) при Йън Форстър, който обаче в края на престоя си успява да преобрази тима и да го изведе до финал на световното първенство през 2023 г. А от началото на 2024 г. треньор вече е Скот Робъртсън, с когото се свързват надеждите за нов възход. Той ще доведе отбора в Европа през ноември за тест мачове с Англия, Ирландия, Франция и Италия, когато отново на Стария континент ще могат да се докоснат до магията All Blacks.