Президентът на УЕФА Александър Чеферин обяви изненадващо, че няма да се кандидатира за нов мандат, след като настоящият му изтече през 2027 г. Той обяви това на пресконференция в Париж по време на конгреса на УЕФА, след като точно преди това бе гласувано спорно предложение да се поправи уставът така, че Чеферин да има право да се кандидатира за още един пълен мандат, от 2027 до 2031 г. Това изключение бе прието с 2/3 от гласовете, както се изисква по правилник.

Ограничението за максимум три пълни мандата за президент на УЕФА не е премахва, но сега бе уточнено, че то не важи за мандатите "започнати преди 10 юли 2017". Самият Чеферин бе избран за пръв път през септември 2016 г. и доизкара мандата до 2019 г. на тогавашния президент Мишел Платини, който подаде оставка след скандалите за корупция. Въпросната поправка в полза на Чеферин предизвика скандали, като директорът по футболните въпроси на УЕФА Звонимир Бобан подаде оставка заради готвената промяна, а от английската футболна асоциация обявиха, че няма да я подкрепят.

Веднага след гласуването обаче Чеферин (56 г.) каза категорично, че няма да се възползва от поправката. "Уморих се от неясни проекти като Суперлигата. И от много други неща, но съм горд, че съм капитан на кораб, който се движи в правилната посока. Искаме да защитим правото да обичаме играта. Хората, които обичат футбола и работят в него, не са клоуни. Затова преди шест месеца реших, че няма да се кандидатирам за нов мандат след 2027 г. Вече съм далеч от семейството си през последните седем години и ще бъда още три", заяви Александър Чеферин и така прекрати спекулациите, че иска да се възползва неправомерно от президентския пост.

 

Одобрени бяха €3.3 млрд. за участниците в евротурнирите

Европейската футболна централа УЕФА ще разпредели като наградни фондове общо 3.317 млрд. евро между участниците в клубните турнири на континента през следващите три години (2024-2027). Това реши Изпълнителният комитет на заседанието си в Париж, в отговор на проекта на някои от най-големите клубове на континента за основаването на т.нар. Суперлига, която да не е под егидата на УЕФА. 

Новата система за разпределение на парите е записана в приетата стратегия Заедно към успеха - визия 2024-2030. Според нея очакваните приходи на централата за тригодишния период са €4.4 млрд., като 93.5% от тях (€3.317 млрд.) ще бъдат разпределени към всички участници в евротурнирите.

Разбира се лъвският пай е за клубовете, играещи в Шампионската лига (в частност за Суперкупата на Европа), които ще получат общо €2.467 млрд. (74.38% от всички пари). Други 565 млн. евро (17.02%) ще си разпределят участниците в Лига Европа, а 285 млн. евро (8,6%) - тези в Лига на конференцията.

Промяна има и в схемата на премиране на отборите, като тя е обвързана с резултатите им през последните 10 години. По този начин клубове от ранга на "Реал", "Байерн", "Манчестър Сити", "Барселона" и други редовни участници ще получават значително повече. Последното е именно, за да намали желанието на големите отбори за създаване на Суперлига, от която да получават по-големи приходи.

България гласува срещу Суперлигата

Срещу Суперлигата битката е и на ниво Европейски съюз, където бе приета декларация на държавите членки срещу създаване на турнир само за най-силните отбори на континента. 

Тя бе предложена от Франция и подписана от всички страни членки, включително и България, според "Политико". Френският президент Еманюел Макрон настоява Еврокомисията да изготви законодателство, което да затвърди подписаната декларация.

Единствено Испания, от където са двата най-активни клуба за основаване на Суперлига - "Реал" и "Барселона", не се присъедини към документа.